Смъртните маски - история, цел и приложение на необичайните лицеви отливки

От -1323г. до 1950г.

Историята на маската започва още в самата зора на човешката цивилизация. Още от Каменната ера хората създават най-различни покривала за лицето, чиято функция е предпазна, ритуална или просто за развлечение. Смята се, че подобен тип украшения са вдъхновени от естествения копнеж на човека да скрие своята същност и за момент да бъде някой друг.

По време на Бронзовата епоха в Африка се появява един друг тип маска, чиято функция не е да скрива лицето, а да го увековечава. Става въпрос за така наречените смъртни маски, които запазват чертите на покойниците дори и след естествените процеси на разлагане. Най-известното подобно украшение е златната отливка на лика на египетския фараон Тутанкамон.

Древните жители на поречието на река Нил вярват, че смъртните маски помагат на душата на покойника да се запази цяла и в отвъдното. Така загиналият ще има възможността да ползва тялото си и в задгробния живот. И макар египетските процеси на мумифициране да са изключително развити и ефикасни за времето си, чертите на лицето на обработените тела се променят до неузнаваемост. За това жреците поставят върху саркофазите възможно най-точно копие на лика на мъртвеца, за да се съхрани неговият образ.

Тези маски обаче се изработват от скулптор, който имитира лицето на покойника. Истинските смъртни маски са изобретени стотици години по-късно в Римската империя. Те представляват восъчни отливки на лика на загинал наскоро човек. Целта на тази дейност е да се запази точният облик на починалия, за да може по-късно да се направи негова скулптура.

Практиката е възродена през Късното Средновековие, когато църковните забрани започват да губят своята сила. Една от най-старите смъртни маски е на известният писател Данте Алигиери, който почива през 1321-ва година. Неговата отливка е съхранена и до днес и учените са способни да изучат лицето на мъжа в детайли. По подобен начин са запазени ликовете на много други знаменити хора, между които Лудвиг ван Бетовен, Наполеон Бонапарт и Волтер.

Самото изработване на смъртната маска е изключително лесно и не изисква сложни приготовления. За целта е нужно само лицето на покойника да се покрие плътно с восък, а след това в получения „калъп“ да се излее бързо засъхващ материал, който да придобие формата на отливката. Най-често се ползва гипс или друга суровина, която се втвърдява за кратко време и не изисква термична обработка. От една восъчна отливка могат да се направят няколко модела, но е възможно полученият образ да се измени или деформира.

През 18-ти и 19-ти век смъртните маски стават изключително популярни. Този тип увековечаване се прилага не само върху монарси и известни хора на изкуството, но и върху покойници, които могат да представляват интерес за науката. Един подобен случай е така наречената L'Inconnue de la Seine. В буквален превод от френски изразът означава „непознатата жена от Сена“. Става въпрос за отливка от лика на удавила се в река Сена парижанка.

Смъртната маска е направена от занимаващия се с трупа патолог, тъй като лицето на момичето изглежда невероятно спокойно, а усмивката й напомня тази на Мона Лиза. Образът на жената, която сякаш просто спи, става изключително популярен и вдъхновява множество творци по целия свят. На нейния лик е базиран видът на една от най-популярните тренировъчни манекени, служещ за обучение на млади лекари, пожарникари и спасители как да извършват сърдечен масаж.

Някои смъртни маски са правени и приживе. Най-известните лицеви отливки, взети от жив човек, са двата восъчни калъпа на американския президент Ейбрахам Линкълн. Те служат за направата на множество бюстове, статуи и реплики и макети на известния политик.

Постепенно фотографията измества практиката да се изработват смъртни маски. Причината за това е, че снимките стават по-бързо и изискват още по-малко усилия. Въпреки това до средата на 20-ти век семействата на някои покойници продължават да предпочитат древния метод за съхранение на лика на загиналия. Една от най-известните смъртни маски, направени през миналия век, е на Йосиф Сталин. Артефактът е изложен до днес в Музея на Сталин, намиращ се в родния му град Гори в Грузия.

Редактор: Георги Динев