Смъртоносни заболявания, преминали през земите на древните келти

От староирландските ръкописи става ясно, че келтска Ирландия е била покосена от няколко чумни вълни, като се твърди, че първата от тях е унищожила и цялата колония "Tuatha De Danaans", при посещението на Хоут през 1180 г. пр.н.е. Подобна, по-късна визита е оказала значително влияние върху историята на Острова.

Най-голяма честота на заболеваемост от някои инфекциозни болести сред келтите, е констатирана през 554 година, и отново през 576 г. Година по-късно заболяването, което тормозело келтите е получило и своето име – проказа (лепра). Този период съвпада и с времето на Юстиниановата чумна епидемия, започнала през 540 година. Инфекциозното заболяване е опустошавало Европа в продължение на почти половин век, така че не оставя съмнение, че келтска Ирландия е била покосена именно от черната смърт.

В "Chroniam Scutonii" е записано, че през 700 година морето е замръзнало между Шотландия и Ирландия, гладът и морът са продължили три години, а хората започнали да се изяждат едни други.

През 946 година е върлувало заболяване, наречено "readlidibitdli" или "бясна смърт". Разпространявало се е по хора и добитък, а като причина за болестта се считала древна магия, може би защото заболяването е предшествано от суровите условия на времето.

Между 992 и 1 120 година са констатирани пет различни заболявания, върлували сред келтите. По време на англо-келтския период са описани най-малко две епидемии от дизентерия. Една от тях е опустошила Армах през горещото лято на 1020 година, а другата е покосила населението през пролетта на 1035 година. През девети век е настъпила смъртта на Отиндрит, който е бил известен и способен келтски лекар.

Според книгата "The Book of the Four Masters", написана през 986 година "друидичните или магическите болести" на древните келти били причинени от демони, обитаващи източната част на Ирландия, които са виновни за смъртността."

През четиринадесети век Ирландия отново е била посетена от "Черната смърт", унищожавайки цели квартали.