София Джекс-Блейк: първата жена лекар в Шотландия

От 1840г.

През целия си живот София Джекс-Блейк (1840-1912) се борила неуморно, за да помогне на повече жени доктори да могат да се реализират не само в Шотландия, но, като цяло, във Великобритания. След като в продължение на години достъпът до шотландско медицинско училище упорито й бил отказван, тя най-накрая успяла да се пребори за това жените да могат, наравно с мъжете, да се обучават в лекарската професия. Самата София получила своята медицинска диплома чак на 37-годишна възраст и именно тогава стартирала частна практика, превръщайки се в първата жена лекар в страната.

Джекс-Блейк била родена през 1840 година в заможно и религиозно семейство в Съсекс, Англия. Още като малка тя се отличала като интелигентно и будно дете, жаждата за знания на което трудно можела да бъде задоволена във викторианските училища, подготвящи девойките най-вече да бъдат домакини и майки. В крайна сметка, момичето било изгонено от училище, защото преподавателите й не можели да се справят с по-особеното й поведение. Самата Джейс-Блейк демонстрирала нулев интерес към брака; в същото време се интересувала от типично мъжки хобита за онова време, като конната езда, например. Междувременно, младата жена започнала да проявява интерес към учителското поприще – сред малкото "обществено коректни" професии за представителките на нежния пол на Острова през средата на 19-ти век. През 1858-ма София била приета в колежа "Куин" – един от първите колежи за жени в Англия. За пръв път в живота си девойката се почувствала предизвикана в интелектуално отношение. Тя особено много харесвала математиката и помагала на съучениците си, които не били на "ти" по споменатия предмет. През 1861-ва Джекс-Блейк приключила обучението си и се прибрала у дома, а на следващата година била приета в Единбургската женска образователна асоциация в Шотландия. По същото време дамата мечтаела да основе университет и заминала за Германия, за да се запознае с тамошната образователна система. София започнала да преподава в Манхайм, но само след година отново се завърнала в страната си.

През 1865-та интелигентната дама убедила родителите си да я пуснат да попътува в САЩ. Там момичето се запознало с младата докторка Луси Сийол, която именно я запалила по лекарската професия. Въпреки че нямала медицинско образование, Джекс-Блейк работила редом до Сийол в болницата "New England Hospital for Women and Children". Именно там тя се сдобила с практически умения, особено в третирането на заболявания при жените. Този опит в крайна сметка я убедил, че трябва да стане медик. През 1868-ма София била приета в американския женски медицински колеж, основан от небезизвестните Емили и Елизабет Блекуел, но така и не получила шанса да го завърши. През 1869-та баща й починал и тя била принудена да се завърне в родината си. Борейки се със скръбта си и адаптирайки се отново към живота във Великобритания, англичанката все по-сериозно започнала да мисли за опциите си за сдобиване с медицинско образование. По същото време тя написала прочутото си есе "Медицината като професия за жени" /"Medicine as a Profession for Women"/, който текст по-късно бил включен в книгата й "Medical Women".

Джекс-Блейк решила да не се връща в САЩ, за да постигне целите си, а да остане във Великобритания. През 1869-та тя била приета в медицинското училище на Единбургския университет, но по-късно университетският съвет променил решението си и й отказал достъп. Това само накарало София да бъде още по-упорита и дейна, започвайки мащабна кампания за приемането си, която привлякла дори международно внимание. Резултатът: през 1870-та, заедно с още четири жени, дамата била приета в училището. Същите били задължени да посещават отделни занимания /от тези на колегите си мъже/ и да плащат по-високи такси. Малко след това обаче натискът продължил, споменатите отделни занятия били отменени и управата на образователното звено посъветвало жените да си търсят възможности да се обучават в лечебното заведение "Royal Infirmary". В болницата обаче също казали "не" на реализацията на подобна идея. Нещата стигнали до там, че Джекс-Блейк накарала състудентките си да заведат заедно дело срещу университетската управа, направила всичко възможно да стопира развитието им. Дамският колектив /от девет представителки/ спечелили делото, но загубил в обжалването му. Така или иначе, протестът довел до това властите на Острова да позволят достъп на представителките от нежния пол до медицинско образование, въпреки че дори и след тези събития много институции продължили да работят както преди. Всъщност, в интерес на историческата достоверност, Джекс Блейк получила медицинското си образование в Швейцария през 1877, но положила изпити в колежа на лекарите в Дъблин, Ирландия, в резултат на което, на почти 40-годишна възраст, тя успяла да се сдобие с медицинска диплома.

След като опитала да се реализира в Лондон, но не успяла, София заминала отново за Единбург и през 1878г. станала първата практикуваща жена лекар в Шотландия. По-късно тя отворила там болница за жени и деца - "Edinburgh Hospital and Dispensary for Women and Children". Едновременно с това, Джекс-Блейк продължила да помага на студентите от женски пол в Единбургския университет, които все още били задължени да посещават отделни часове. Всичките й усилия и неуморна борба довели до основаването на Единбургското медицинско училище за жени /подобно на това в Лондон/, чието ръководство било поето именно от нея. София се уговорила с управата на шотландска болница да осигури клинично обучение за шотландките жени, желаещи да практикуват докторската професия.

В заключение можем да кажем, че София Джекс-Блейк допринесла много за развитието на медицинската наука на Острова, правейки я достъпна и за представителките от нежния пол.