Спад на вендузолечението до края на 1800 година

До края на 1800 година разпространената практика на вендузолечение започнала да търпи критика от страна на медицинското съсловие. Така тя постепенно започнала да отпада като метод на лечение. Две са основните причини за този спад в прилагането на вендузотерапията. На първо място, това явление се е случило, когато новосъздаващият се научен модел и подход към медицината започнал да набира сила, дискредитирайки и критикувайки вече установените традиционни терапии. На второ място, напредъкът при производството на лекарства прави процеса на излекуване изключително бърз и обезсмисля неприятната процедура.

Следователно отричането на полезността от вендузотерапията не се корени в липсата на ефективност, а в невъзможността за взаимно "нагаждане" между нарастващите интереси и авторитет на медицинската общност.
Въпреки че медицинската манипулация е останала популярна в някои части на Европа до 20-ти век ясно се наблюдавал спадът в употребата на вендузотерапията в англосаксонското общество.

До края на 1800 година започнали да се зараждат специфични социални процеси, които заклеймявали вендузотерапията и променяли отношението на хората към много традиционни медицински практики. За изключително кратък период от време вендузолечението се превърнало в "странна приумица на лекарите от миналото".
Въпреки това в съвременното общество хората започват да преоткриват достойнствата на някои традиционни лечебни практики, защото се интересуват все повече от неинвазивни, безвредни, релаксиращи начини за лечение.

Статията е част от историята на:

• История на вендузотерапията