Начало История на медицината Специалисти, изследвали фолиевия дефицит от втората половина на миналия век

Специалисти, изследвали фолиевия дефицит от втората половина на миналия век

От 1959г.

Специалисти, изследвали фолиевия дефицит от втората половина на миналия век  - изображение

От втората половина на 20-ти век основно две големи лаборатории и научните работници в тях (някои, от които впоследствие отварят собствени лаборатории) доминират в проучването на фолиевия дефицит в хематологичен аспект. Един от тези специалисти е Виктор Хърбърт. Първоначално, Хърбърт се извява в Бостън в прочутата химична компания "Thorndyke Laboratories", а впоследствие – в Ню Йорк, в лечебните заведения "Моунт Синай" и "Бронкс". Другият бележит експерт, отделил немалко време да се "рови" в темата, е Дейвид Молин, който работи в Кралското следдипломно медицинско училище и болницата "Хамърсмит", в Лондон.

Хърбърт, който е братовчед на известен композитор от ирландско-американски произход със същото име, е родом от Бронкс и немалко време служи като парашутист в американската армия. В средата на миналия век, Виктор се присъединява към група от талантливи изследователи, много от които стартират собствени проучвания в областта, като: Ралф Залуски, Луис Съливан (който по-късно става главен съветник по здравеопазването към правителството на САЩ), Джак Мец, Сам Уаксман, Ралф Грийн, Ралф Кармел, Невил Колман, Дан Лонго и други. Трябва да кажем, че това е времето, когато експертите засилено наблягат на микробиологичен анализ на серумния витамин B12 и на плазмените нива на фолиева киселина, както и на нивото на фолати в червените кръвни клетки /еритроцитите /. Всъщност, Виктор Хърбърт се прочува най-вече с рискования за здравето си експеримент, на който смело се подлага в името на науката. В рамките на четири месеца той спазва хранителен режим, с изразен фолиев недостиг, наблюдавайки последицата от застрашаващите нормалната функционалност на организма му събития – в хематологичен план и чрез анализ на фолиевата киселина в кръвта. Американският експерт открива, че е необходим приблизително такъв времеви период, за да се развие мегалобластна анемия. Като "бонус" към състоянието, Виктор се сдобива и с тежка калиева недостатъчност. Когато, за щастие, се възстановява от експеримента, мъжът учи за адвокат, дипломира се успешно, а, едновременно с това, става експерт по храненето. В научните среди той често "кръстосва шпаги" със защитниците на "здравословни" добавки с недоказана ефективност. Никак не е случайно, че Хърбърт създава повече от 800 научни статии, книги, а също така е и автор в многобройни сборници.

Роденият в малко уелско минно селище, Дейвид Молин пък притежава типичния уелски характер. Той безспорно е харизматична и емоционална личност и само от време на време демонстрира сприхавата си и твърде крайната страна на нрава си. Заедно с екипа си, Молин се посвещава на изследвания в областта на мегалобластната и сидеробластната анемия, работейки ден и нощ в малка барака, тип "Нисен". Кристофър Буут, Алън Уотърс, Джим Кон, Израел Чанарин, Фред Клипщейн, Виктор Хофбранд, Барбара Андерсън и Бевърли Джексън са няколко от специалистите, трудили се рамо до рамо с Дейвид в тясното, но вдъхновяващо, пространство на малката постройка.

Разбира се, впоследствие навсякъде по света се появяват и други медицински центрове, в които на фокус е проучването на фолатите и последиците от тяхната недостатъчност в тялото. Такива лаборатории отварят врати в Лондон, в Монреал, в Израел, в Южна Африка и др. В Монреал, например, учените Луис Льовенщайн, Бернар Купър и Майкъл Уайтхед публикуват ценен научен труд, касаещ храненето на майката и наследените аномалии в метаболизма на витамин В12 и на фолиева киселина. В Израел професорът по медицина Моше Ракмилевиц, заедно с колегите си Натан Гросович и Габриел Исак, доказва ролята на фолатите в червените кръвни телца в определянето на фолиевия статус. Израелският екип провежда многобройни изследвания върху фолиевия дефицит, включително и проучване, свързано с наблюдение на бременни жени в Бирма с последвала разработка върху транскобаламините.

Истината е, че до края на века ще се появят още много ентусиасти, готови да "разнищят" проблема от край до край.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимка: news.noinetcafe.hu

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1046/j.1365-2141.2001.02822.x/full

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиОткритияМедицински изследванияБотаникаФизиологияЛеченияСъставкиСнимкиЗдравни съветиЛюбопитноХранене при...Алтернативна медицинаЛайфстайлЗдравни проблемиКлинични пътекиСпециалисти