Средновековната арабска медицина в зората на исляма

От 622г. до 985г.

Разпространението на исляма през VII в. довежда до златна епоха в областта на медицината и ярка диря от научни открития. Надграждайки мъдростта на древните цивилизации, мюсюлманските лекари преминават границите на възможното и познатото през епохата, като достигат до нови висоти в медицината.

Преди посланието на пророка Мохамед да се разпространи из Арабския полуостров, местната медицинска практика се базира на думите на основателя на религията: „Използвайте медицината, защото Аллах не е създал нито едно заболяване, без да е посочил лек за него, с изключение на едно: старостта.“

Ранната мюсюлманска медицина използва древните практики на региона, датиращи от времето на древна Месопотамия и Вавилон (3 000 г. пр. н. е.). Традиционни природни лекове като употребата на мед и зехтин и лечението с вендузи (хиджама) се използват до днес в много мюсюлмански страни, както и по света.

Индикатор за здраве в това ранно мюсюлманско общество са сънищата на хората. Мухамад ибн Сирин, който практикува на територията на днешен Ирак през VII-VIII в., съставя един голям арабски трактат – Табир ал-Анам (Tabir al-Anam), посветен на тълкуването на сънищата. Основният източник, от който черпи информация при написването му, е книгата Oneirocritica – Тълкуване на сънищата от гръцкия автор Артемидорус Далдианус , създадена около 500 години преди това. В допълнение към тази ранна форма на физиологична терапия, в медицинските трактати се срещат също ритуали и талисмани. Ислямът не отрича категорично тези практики и „добрата“ магия се смята за законна, ако се придържа към определени правила.

През 622 г. пророкът Мохамед се отправя от Мека към Медина и същата година бележи началото на мюсюлманското летоброене. Само два века по-късно неговите наследници, халифите, простират владенията си на изток до Иран и Индия, а на запад по крайбрежието на Северна Африка и Европа. Въпреки че арабската медицина се разпространява паралелно с исляма, халифите са отворени към придобиването на знания от други култури като гръко-римската, оставили отпечатъка си в Египет и Близкия изток. Обикновено мюсюлманите определят философията, технологиите и медицината на гърците и римляните като „наука на древните“.

Ислямската медицина има корен и в народната медицина, която се съсредоточава върху употребата на животински органи. Много ръкописи споменават подобни лекове – като „книга за ползите от животните“, написана през XIV в. от сирийския учен ибн ал-Дурайхим. Авицена пише за ползите от птичите крила, кръвта от гълъби и магарешкия черен дроб. Ето и няколко рецепти:

„Конска жлъчка, смесена с мирта, лавандула, смола и тамян… облекчава онези, които уринират кръв. Ако се смеси конска пот с магарешко мляко и се даде на бременна жена,    тя веднага ще пометне.“

„Отстранете тестисите на мъжка чапла, поръсете ги със сол, изсушете ги и ги стрийте. След това ги смесете с морска пяна, екскременти от гущер и захар в равни количества. Това премахва левкомата под формата на капки за очи.“

„Този, който пие камилска урина на пролет, ще се излекува от болката в черния дроб и туморите на черния дроб и пъпа. Тя също така омекотява твърдостта на далака, ако    се пие с мляко от мандрагора, и лекува всички видове язви, премити с нея.“

„Заешко сирище, изпито с чисто вино, е добро при треска. Смесете го с бяла ружа и       олио и го втрийте в основата на стрелата, за да я извадите… ако се даде на жена,        тя ще забременее.“

„Пепелянката се одира и изсушава, за да се превърне в паста за премахване на косми.     Ако прахът се смеси с оцет и се намаже червения вятър, сместа ще го излекува, както и хемороидите.“

През Средновековието лекарите от мюсюлманските държави се радват на огромно уважение. Репутацията им е заслужена и се дължи на изучаването и практикуването на медицина във всички мюсюлмански земи между днешна южна Испания и Иран.

по статията работи: Величка Мартинова