Старобългарско здравеопазване до 1860 година

от 21 апр 2016г.

От 1860г.

Времевият период, обхванал последните векове от османското иго бил доста интересен за историята на българското здравеопазване, тъй като именно тогава били извършени немалко промени, които за променили развитието му в по-оптимистична насока. Освен това, били извършени и някои промени, довели до зараждането на нови обществено-икономически отношения.

И така, в епохата на българското Възраждане започнало до се наблюдава преустановяването на феодалните отношения, а капитализмът в Османската империя ставал все по-осезаем. Засилила се борбата за националната ни независимост, а набиращото сила просветно движение активизирало политическото съзнание на народа ни за църковна независимост, за създаване на свободна българска държава.

Направени били първите опити за създаване на определена организация в областта на здравеопазването. Появили се първите здравни служби, а също така били издадени първите закони, съдържащи санитарни разпореждания за борба срещу инфекциозните заболявания, както и санитарни надзори и правила за спазване на карантина.

Именно в този момент от историята на българската медицина се появили и първите дипломирани медици, които изпълнявали и задълженията на фармацевтите. Пример за такива български лекари са: д-р Марко Павлов (1822 г.); д-р Васил Берон (1855 г.); д-р Димитър Христакиев Павлович (1867 г).

Съществуващите старобългарски аптеки от този период са били притежавани от дипломирани медици. Там те преглеждали амбулаторно своите пациенти, а наред с това се предписвали и приготвяли лекарства. Рецептите се изпълнявали от специален фармацевт, дипломиран или не. Пак през 60 те години на 19 век по това време започнали да се появяват първите независими български аптеки, които вече не били собственост на лекари, а на частни лица, така наречените "ечзаджии", които имали правото да упражняват аптекарството като професия. Следователно фармацията в България се е обособила като отделна професия от медицината в периода на Възраждането. При новооткритото в Цариград медицинско училище започват да завършват образованието си по фармация съгласно тогавашния нов турски санитарен закон, влязъл в сила около 1860 г.

Статията е част от историята на: