Старобългарско лечебно изкуство от 15 до 17 век

От 1500г.

Времевият период от 15 до 17 век на Балканите и (в по-малка степен) край българските земи живели и лекували болни прогонените от Иберийския полуостров лечители-евреи. Сред тези еврейски лечители е Аматус Лузитанос. Той е създал седем сборника. Последният от тях е създаден в Солун. В труда на Лузитанос можели да се открият около 70 диагнози, вместени в 353 страници. Еврейският лечител Аматус Лузитанос бил известен в цялата област, често бил посещаван от пациенти от Скопие, Серес, Солун, Битоля, Пловдив, Видин, Охрид. В последния си сборник Лузитанус е посочил особеностите, касаещи случаи на усложнения при раждане, някои гинекологични болести, психологически заболявания. Интересни били и медикаментозните средства, прилагани от еврейския лечител. Те са главно от билки, но можели да се открият лекарства с животински произход, лечебни минерали и сложни прескрипции.

Друг любопитен детайл, касаещ историята на българската фармация, е че по време на османското иго в страната ни се усещало огромното влияние на арабското лечебно изкуство. Лекарската помощ най-често била давана в старобългарските манастирски болници. В търновския край такива болници можели да бъдат открити в Капиновския, Петропавловския, Преображенския, Мерданския манастир.

В границите на Османска империя лечебното изкуство, както и приготвянето и разпространението лекарства било напълно свободно за всички, без значение от народността им. Почти до края на петвековното робството в империята не било прието санитарно законодателство или санитарни разпореждания. Всеки, които има способност да лекува да превързва рани, да намества счупени кости, бива наричан хеким, без да притежава необходимото образование, още повече, че по това време документи, разрешаващи практикуването на лекарската професия можели да се издадат без особен проблем. Търговията с лекарства се извършвала на същия принцип.

И така, в периода от 15 до 17 век сред нашите земи се подвизавали хекими, джерахи, ахтари, спицери, билери. Най-често тези хора започвали да се занимават с лечебното изкуство, след като прекарали определен период като чираци на някой "популярен" (и недипломиран) доктор, разбира се недипломиран. След това тези хора се установявали в малки градове и започвали да продават лекарства и да лекуват пациенти по свое усмотрение.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация