Стерилитетът и начините за борба с репродуктивните проблеми през средновековието

От 1150г. до 1500г.

За средновековните хора успехът се изрмервал с наследниците. Наследниците на рода са центъра на закона и реда, като се започне от върха на пирамидата – краля, и се върви надолу към останалите класи на обществото. Поради тази причина, веднага щом децата достигнели възраст, подходяща за женене (понякога и по-рано), фокусът на всички се концентрирал върху тяхната плодовитост.

Въпреки че сдобиването със законни наследници е от първостепенна важност през средновековието, безплодието не е основателна причина за анулиране на брака по законите на Църквата. Двойките, които срещали проблеми с придобиването на деца, особено от мъжки пол, правели всичко възможно, за да ги преодолеят или се опитвали да намерят друга причина за анулиране на брака си.

За разлика от съвременните схващания, ако дадена двойка има проблеми със зачеването, винаги се смятало, че причината е у жената. Въпреки че на жените не е забранено да имат полови взаимоотношения преди брака, нямало начин, по който да се разбере дали дадено момиче е безплодно преди да се омъжи. Точно обратното, дори женен, мъжът имал право да има неопределен брой незаконни деца, което от друга страна можело да докаже дали страда от репродуктивни проблеми. Поради тази причина, винаги било по-лесно вината да се стовари върху жената.

Първият "лек" при безплодие, разбира се, били молитвите. Жените често отправяли молбите си за плодовитост към Св. Анна, покровителката на всички майки. Ако двойката усетела, че молитвите не помагат, те прибягвали до дълго поклонническо пътешествие до Светите земи (поотделно или заедно) или до други свещени обекти. Поклонниците се връщали у дома с амулети и символи, които трябвало да им дойдат на помощ в борбата с безплодието. Против стерилет се използвали и други (езически) амулети и практики, които включвали животни и диваци, известни с похотливостта си.

Паралелно с молитвите, двойките търсели и медицинска помощ за решаването на репродуктивните си проблеми. В медицинския трактат, посветен на гинекологията, Trotula от XII в. пише, че мъжът и жената трябва да се убедят, че теглото и на двамата е в необходимите граници – мъдра идея, тъй като недохранването и затлъстяването наистина оказват влияние върху плодовитостта. Съветът е двойката да се отърве от излишните подкожни мазнини чрез потене в парна баня или нагорещен пясък, но не и с упражнения. Авторът предлага и лесен тест за установяване в кого се крие проблемът. Взема се урина от мъжа и жената и се смесват в две отделни гърненца с пшенични трици. След 9-10 дни съдовете се проверяват и чиято урина мирише лошо и е пълна с червеи, там е проблемът. Ако се окаже мъжът, се дават предложения за засилване на либидото, както и списък с вещества, които усилват производството на семе, като лук, пащърнак и други подобни. Ако жената се окаже безплодна, са необходими други мерки.

Като много други средновековни мислители, авторът на Trotula е убеден, че проблемите със зачеването се коренят в древногръцката система на темпераментите: топло/студено и влажно/сухо. За да се установи темперамента на женската утроба, той препоръчва жената да накисне парцалче, вързано за конец, в лаврово масло или в масло от блатна мента (които се смятат за "горещи", не изгарящи) и да го постави във вагината си, връзвайки конеца за крака си. Така трябва да преспи и ако на сутринта парцалчето е излязло, това означава, че женското тяло е прекалено горещо; ако не е, е прекалено студено – спрямо теорията, че неща, които са близки по характер, се отблъскват. След установяването на естественото състояние на утробата, жените с горещо тяло трябва да използват "ружа, виолетки и рози във вода", а онези със студена утроба "детелина, нард, балсам от хвощ и индийско орехче". Подобни лекове са използвани дори от кралици като Ан Бохемска, съпругата на Ричард II. За съжаление при нея не дават ефект. 

Средновековните текстове изобилстват от странни и напълно ненаучно обосновани лекове за безплодие. Според Liber de Diversis Medicinis, колекция от медицински "рецепти" от XV в., ако мъж желае да осемени бързо някоя жена, трябва да вземе коча билка и да я свари с вино докато се редуцира до 1/3 от първоначалния обем на течността, и да я пие на гладен стомах в продължение на три дни.

Друг текст, съхраняван днес в лондонската библиотека Welcome library, съветва да се вземат свински тестиси, да се изсушат и стрият и да се пият с вино три дни. Тук не е ясно кой от двамата трябва да пие отварата.

Най-интригуващ е фактът, че в гинекологичния трактат Tortula става ясно, че хората през средновековието са били наясно, че зачеването може да бъде възпрепятствано както по вина на мъжа, така и на жената. Нещо повече, съществувал закон, според който, ако импотентността на мъжа и бъде доказана, жената можела да поиска анулиране на брака.

по статията работи: Величка Мартинова