Стоматологични практики в древните цивилизации

От -700г.

Хранителната диета на хората, живели преди хиляди години е доста по-различна от тази на съвременните хора. Повечето от тях консумират много малко захар, а този начин на хранене забавя значително процесите, водещи до образуване на кариеси. Въпреки това за липсата на съвременната дентална рутинна хигиена свидетелстват множество черепи със силно изтрити и разрушени зъби. Сред основните причини за този факт е консумацията на груби и сурови храни, които износват зъбния емайл, като това води до развитие на абсцеси, възпаление и заболявания на венците. Древните хора вероятно също имат немалка вина за множеството разрушени или кариозни зъби, защото те често ги ползват в ежедневието си като инструменти за различни манипулации. В зависимост от начина на живот, воден от древните цивилизации се забелязва тенденцията някои стоматологични проблеми да са по-чести в сравнение с други.

Употреба на клечки за зъби сред хоминидите

Любопитен за много антрополози въпрос изследва причината, поради която зъбите и челюстите при древните хоминиди се различават толкова драстично. Според тях най-логичният отговор се крие в употребата на клечки, направени от дърво. Прекомерната им употреба води до зъбно износване и заболявания на венците, като това създава такова голямо несходство в устата на хоминиди, които са от една и съща група. Това откритие е довело до нов съдебномедицински подход към изучаването на вкаменелостите, който би могъл да внесе нова светлина върху еволюционния процес.

Може би един от най-старите образци на древната стоматология е 6500-годишен зъб, пломбиран с пчелен восък. Челюстта е открита преди повече от 100 години, но интересът към нея е подновен едва наскоро, защото необичайната стоматологична намеса е направена в задната повърхност на ляв кучешки зъб. Смята се, восъкът е поставен за намаляване на болката, но не е ясно дали това лечение е ефективно или често разпространено.

 Древните маи

Периодът около 700-900 пр. Хр, започва осезаемо разделение по социален статус в цивилизацията на маите. Това разграничение се забелязва по зъбите – хората с висок статус често имат във външния слой на зъбите си злато и скъпоценни камъни (като смарагди и тюркоази). Долните резци от снимката са били изпилени по козметични причини, за да придобият вълнообразната си форма.

 Древен Египет

Въпреки че превенцията в стоматологията на Древен Египет е доста слабо засегната, творческите решения на проблемите със зъбите могат да бъдат открити в изобилие. Магията и суеверията често играят роля в тези решения (амулетите например, са сред предметите, носени за предпазване от зъбобол). Рецепти, включващи ечемик, мед и охра са били използвани, за да се изработват изкуствени зъби. Охрата има антисептични свойства, подпомагащи предотвратяването на инфекции. Някои течни лекарства също са били използвани като ефективни методи за облекчаване на болката.



Древните египтяни ползват и по-сложни техники в областта на оралната хирургия и възстановителната стоматология. Проучванията показват, че изкълчени челюсти биват правилно намествани, а за пациенти с липсващи зъби се изработват успешно дентални мостове. Те се фиксират с фина тел от злато или сребро. Данните сочат, че египетските зъболекари дори са умеели да лекуват зъбни абсцеси.

Древна Елада

В една от медицинските творби на Хипократ се обсъждат задълбочено проблемите със зъбите и разпространените елинистически лечебни техники за третиране на фрактури, изкълчвания на челюстта, както и терапия на зъбите с помощта на форцепс. Аристотел споменава в трудовете си за екстракции и лечение на заболяванията на зъбите. Има и доказателства, че гърците са сред първите, които използват мента, за да поддържат дъха си свеж, а зъбите си чисти.

Индусдка цивилизация

Повечето от нас познават сечивото, наподобяващо лък, с което нашите предци са запалвали огън. Бормашинката от снимката, популярна в цивилизацията на древните индуси (на територията на Пакистан и Афганистан) действа на същия  принцип. Този древен медицински инструмент се е използвал около 7000 години пр. Хр. Лъковите бормашини извършват същата работа по отстраняването на кариесите като съвременните. При липса на упойка, тази специална стоматологична техника вероятно е била доста болезнена, а това е основната причина да се използва само в краен случай.

Зъбни червеи

Вярата в съществуването зъбни червеи, увреждащи зъбите продължава до Средновековието и началото на модерния период, когато са направени тези рисунки, изобразяващи зъбобол.

Убеждението, че зъбните червеи причиняват зъбобол се оказва изненадващо устойчиво, защото се е разпространило в най-различни цивилизации през времето. Съществуват доказателства, които предполагат, че шумерите, египтяните, гърците, китайците и японците споделят вярата си в зъбните червеи на различни етапи във времевите линии, описващи медицинската им история. Някои лекари по дентална медицина, дори бъркат вида на нервните окончания с този на червеи, като „вредителите” биват премахвани своевременно (от физиологична гледна точка това „лечение” действително спирало болката). Различни методи са били използвани, за да се прогонват червеите. Често се използват заклинания, пеене и други ритуални действия.

Римска Империя

Лекарят на римски император дори предписва лечебно опушване със стрити семена от оман, които се изгарят на дървени въглища. Този процес е последван от изплакване на устата с топла вода и цели да омаломощи червеите. Едва през осемнадесети век, бащата на съвременната стоматология Пиер Фошар, опровергава съществуването на зъбните червеи.
Римляните са изключително напреднали в много отношения, сред които е добрата грижа за зъбите. Цивилизацията е насърчавана от медицинските трудове на учени като Авъл Корнелий Целз, призоваващи да се поддържа добра устна хигиена благодарение на прах, съставен от стрити кости, черупки от яйца, пемза и смирна. Голяма част от това, което римляните знаят за възстановителната дентална медицина е научено от предшестващата ги етруска цивилизация. В етруски гробници, датиращи от 500 г. пр.Хр. са открити златни зъбни мостове и частични протези.

Етруските мостове и протези често са изработвани от волска или слонова кост и златни ленти, които да придържат изделието здраво, за разлика от египтяните, които използват за фиксиране златна нишка.

Религията и суеверието също намират място в древноримската стоматология. Например, след като девица от Александрия бива подложена на мъчения, (сред които е и изваждането на всичките й зъби), за да се откаже от християнската си вяра, тя бива канонизирана като Мъченица Аполина. Така тя се превръща в покровителка на стоматологията. Векове по-късно християните все още се молят на Аполина за избавление от зъбобола.

Цивилизации в Близкия изток

Ислямската вяра гласи, че тялото трябва да бъде опазено в максимална степен от външна намеса, поради което оралната хирургия не се практикува често. В Близкия Изток акцент се поставя върху превантивната стоматология и минимално инвазивните техники. Един от най-ефективните начини за поддържане на добра устна хигиена е чрез дъвченето на пръчка от дървото Salvadora Persic, чиято структура е влакнеста и груба и не само премахва зъбната плака, но и има антисептични свойства, предотвратяващи различни инфекции. Някои проучвания показват, че тези пръчки, популярни с името „miswak” всъщност са по-ефективни при почистване на зъбите, отколкото модерната четка за зъби.

Древен Китай

Лекарите в Китай имат много по-различен подход към стоматологията от този в древните цивилизации. Медицинският текст „Хуангди Нейдзин”, създаден около 215-282 пр. Хр. е ключова творба за историята на китайската стоматология, включваща анализи и решения за редица проблеми със зъбите. Описват се девет вида зъбобол, причинен от заболявания, разделени в три категории – възпалителни, гнилостни процеси и болести на меките тъкани.
За лечение на зъбобол се използва акупунктура, приемат се лекарства с арсен и чеснови хапчета. Първите в историята на стоматологията сребърни пломби са изработени в Китай около 200 г.пр.Хр. Избелващата китайска паста за зъби се правела от мускус и джинджифил.