Влечугите и земноводните като средство за лечение през вековете

От хилядолетия насам хората са използвали и разчитали на лекарствени продукти, извлечени от естествени източници. Фармакопеите (книга, съдържаща вещества и препарати за хуманната медицина, както и указания за идентификация на медицински съставки) на различните народи и страни включват изключително много примери на лекарства, направени от билки, листа, корени, животни, минерални вещества и други природни материали. Това се отнася както за традиционната медицина с по-видните си представители като китайската и аюрведа, така и за останалите съвременни медицински системи. Съставките и веществата, извлечени от растения и животни, се прилагат широко и в народната медицина, и все повече в днешните фармацевтични продукти и билкови препарати.

Използване на влечуги и земноводни с терапевтични цели през вековете

Земноводните и влечугите (херпетофауна) са едни от най-честите източници на продукти като яйца, месо, кръв, кожа, черупки, кости, секрети и други части, които намират приложение в медицината векове наред. Особено влечугите са по-предпочитани от древните лечители и са по-тясно свързани с историята на медицината.

Ли Шижен, учен и фармаколог от китайската династия Мин, съществувала от 1368 до 1644 г. сл. Хр., описва в своя труд "Compendium of Materia Medica" при какви заболявания и състояния да се ползват лекове, направени от влечуги. В други стари китайски книги се споменава какви терапевтични свойства имат змиите и конкретни техни органи при лечението на хемиплегия, ревматизъм, полиомиелит или невралгия.

Друг източник на съвети и рецепти са средновековните ръкописи, изследвани от азербайджанския учен Фарид Алакбарли (Alakbarli), в които общо 12 вида влечуги са представени със своите терапевтични свойства и медицински употреби. Описани са кавказката агама (Agama caucasica) и левантинската усойница (Vipera lebetina), които са характерни за Азербайджан, средиземноморската костенурка (Testudo graeca), мавританският гекон (Tarentola mauritanica). Чрез тези животни успешно се лекували редица заболявания, включително проказа и импотентност. Към видовете, които били използвани за терапевтични цели, били и варанът, крокодилът и хамелеонът.

От древни времена за лечение се използват и земноводните. Явно жабите се оказват с най-лечебни свойства, защото били "предписвани" за най-разнообразни заболявания и състояния. Отварата от земноводното служела като афродизиак и контрацептив едновременно, предотвратявала безплодие и сексуално безсилие. Древните лечители препоръчвали със смлени жабешки главички да се преборва треската, а супата, приготвена от 9 жаби, да се яде срещу магарешка кашлица. Страдащите от сърдечни проблеми можели да разчитат болежките им да минат като консумират смлени жабешки кожи.

Алакбарли уточнява, че земноводните много по-малко се използвали с лечебни цели в сравнение с влечугите. Най-популярните видове, присъстващи в средновековните ръкописи, били жабата с нейните разновидности крастава и дървесна и саламандрите.

Крокодилите, гущерите, костенурките, змиите и други земноводни са известни на хората като отлични източници на протеини, а приготвянето на месото им често се преплита с медицински или културни вярвания. Не е рядко срещано явление и смесването на възгледите за терапевтичните свойства на тези животни с убежденията, че те имат магически сили. Части от тях служели както за приготвянето на лекарства, така и за изработването на талисмани, амулети и други магическо-религиозни предмети.

Вярвания за магическите способности на херпетофауната

Освен използването на материали и части от влечугите и земноводните, животните влизали в употреба и когато служели като приемник при магическо пренасяне на болести. Различни култури вярвали и вярват, че докосването до животното или поставянето му до болното място е достатъчно, за да премине заболяването от пациента в земноводното.

В Онтарио съществува вярване, че страдащите от гуша могат да оздравеят само като допрат до мястото жива жаба. Част от излекуването е и заравянето на животното с главата надолу в земята, докато то се разпадне.

В САЩ поверието гласи, че можеш да се излекуваш от ревматизъм, ако жива жаба се върже отзад на гърба - болката преминава от човека към животното.

В Североизточна Бразилия има традиция да се отглежда червенопетниста костенурка като домашен любимец, защото се счита, че тя не позволява никой от домакинството да заболее от астма.
Гърците и римляните почитали змиите, дори влечугото е отличителният символ на бога на медицината.

В света се използват повече от 300 вида влечуги и земноводни в традиционните медицини на различни народи. Това е показател за голямата роля, която има херпетофауната както в живота на обикновените хора, така и за съвременните медицински практики. Но широко разпространената употреба особено в някои части на света на влечуги и земноводни за лечебни цели носи след себе си други проблеми. Едни от тях са рисковете, свързани с използването на продукти от тези животни. Опасността идва от поемането на плероцеркоиди (рибна тения). От друга страна научно са доказани някои техни химически съставки и фармакологични действия, но са нужни много повече изследвания, за да се разбере за полезността на биологичните лекарства, в които се използват животински съставки. Третият проблем е резултатът от масовото търсене и използване на продукти от влечуги и земноводни за медицински, културни, религиозни или други цели. А той е преминаването на някои видове в графа застрашени или изчезващи.

Статията е част от историята на:

• История на странните методи на лечение и лекарства