Странни средновековни лекарства, които днес смразяват усмивката ни

От 1350г.

Точно както днес, населението, живяло в периода на Средновековието, се тревожи за здравето си и какво биха могли да направят, за да се излекуват или поне да облекчат симптомите си, ако се заболеят. Историкът Тони Маунт разкрива пред обществеността някои от най-необичайните лечебни средства, които обикновено се използват от пациентите, живели в миналото.

Медикаментите от Средновековието понякога могат да се направят в домашни условия, стига да не са с твърде сложна технология за приготвяне. Обикновените лекарства най-често се състоят от една съставка – обикновено билка - но ако те изискват множество съставки или предварителна подготовка, те могат да бъдат закупени от аптекарите, чиято практика е почти идентична с тази на съвременните фармацевти.

Въпреки че някои медицински средства бяха доста полезни и практични, други са изключително странни. Голяма част от тях имат предупреждение, че приемът им крие известен риск за здравето, така че най-добре е да не се предприема самолечение в дома.

„Отвара срещу епилепсия, каталепсия и стомашни проблеми на Свети Павел” („St Paul’s Potion for epilepsy, catalepsy and stomach problems”)

Предполага се, че този лек е дело на  светеца. Отварата е предназначена да се пие. В обширния списък на съставките са включени женско биле, градински чай, върба, рози, фенел, канела, джинджифил, карамфил, кръв от корморан, мандрагора, „драконова кръв” и три вида пипер.

Въпреки, че на повечето съвременни читатели тази отвара напомня на описание на онова, което се съдържа в котела на всяка уважаваща себе си вещица, повечето от съставките действително имат определена лекарствена стойност. Женското биле, например, действа добре при лечение на упорита кашлица и бронхит. Счита се, че салвията подобрява притока на кръв към мозъка и подпомага на паметта, а върбата съдържа салицилова киселина – основната съставка в аспирина. Копърът, канелата и джинджифилът са имат газогонно действие, подобряват перисталтиката и облекчават куркащия стомах.
Кръв от корморан - или, тази от което и да е друго топлокръвно животно - би повишила нивото на хемоглобина на страдащите от анемия. Мандрагората, макар и отровна, подпомага за добрия сън, ако се използва в съвсем малки дози. И накрая, драконовата кръв – моля, оставете на мира горките митични създания. Та, драконовата „кръв” представлява ярко червената смола, събирана от лечителите от дървото Dracaena draco - вид, който е местен за районите на Мароко, Кабо Верде и Канарските острови. Съвременните изследвания показват, че смолата има антисептични, антибиотични, антивирусни свойства, подобрява зарастването на раните. Веществото все още се използва в някои части на света за лечение на дизентерия, но едва ли ще е в състояние да помогне срещу епилепсия .

„Добро лекарство срещу ишиас” („A good medicine for sciatica”)

Редица средновековни лекарства предлагат указания като следното: "Вземете супена лъжица говежда жлъчка, две лъжици пипер, смесен с вода, четири лъжици от урината на пациента и стрит кимион.
Сварете сместа, докато се сгъсти като овесена каша, а след това загрейте болното място край огнището. Останете толкова, колкото може да понесете. Намажете с мехлема болезнения участък и повтаряйте процедурата през половин час. Вечерта увийте мястото с кърпа, за да бъде постоянно затоплено. Оставете пострадалия да полежи за два или три дни и да повтаря лечението.
В този случай, може би, почивката в леглото и топлината са факторите, които облекчават истински болката.

Срещу изгаряния

"Вземете жив охлюв и втрийте слузта му върху изгорената болезнена област, за да се излекува". Това е надеждно и просто лекарство - и да, това би помогнало за намаляване на мехурите и облекчаване на болката. Неотдавнашно проучване покава, че слузта от охлюви съдържа антиоксиданти, антисептични, анестетични, противовъзпалителни, антибиотични и антивирусни свойства, както и голямо количество колаген и еластин, жизненоважни за заздравяването на кожата.

Към днешна дата съвременната наука сега използва слузта от охлюви като средство за лечение на леки наранявания, каквито са порязванията, натъртванията и изгарянията. Изглежда, че и средновековната медицина е дала нещо на света.
 
За ечемик на окото

Според книгата „Bald’s Leechbook” ечемикът се лекува със следната рецепта: "Вземете еднакво количество лук/праз и чесън и ги стрийте добре. Вземете равни части вино и жлъчка и ги разбъркайте с лука и чесъна. Сложете сместа в месингова купа и я оставете да остане девет нощи, след което я прецедете през кърпа. След това, нанасяйте на мястото от лекарството с перо нощем.

Дали тази англосаксонска лечебна рецепта е помагала на хората? Вероятно да, защото лукът, чесънът и жлъчката имат естествени антибиотични свойства, които биха помогнали за овладяване инфекция в основата на миглите.

Виното пък съдържа оцетна киселина, която през деветте дена реагира с медта, от която е направена месинговата купа. В резултат на реакцията се образуват медни соли с бактерицидно действие. Наскоро студенти в университета в Нотингам разработват и тестват това лекарство. Да, лабораторията се е сдобила със задушевната обстановка (и мирис) на кухня. Но девет дни по-късно „играта загрубява”, а лабораторията губи част от чара си, особено около купата, съдържаща смрадлива тъмна субстанция. Учените проявяват завиден стоицизъм, защото въпреки неприятната миризма и външен вид, изследователите все пак изпробват лекарството. Потвърждават се антибиотичните му свойства и става ясно, че медикаментът действа отлично.

Срещу подагра

"Вземете бялото месо от гърдите на бухал. Осолете го и го сложете в глинен съд, който се затваря плътно. Оставете да се пече, докато месото напълно се овъгли. Смете овъглената смес с глиганска мас. Намажете болезнения участък с мехлема". Този мехлем едва ли би помогнал при това състояние.

Срещу мигрена

"Вземете половин купа ечемик, една шепа от билките ранилист, върбинка и други лечебни растения, които са подходящи срещу болки главата. Когато сместа се свари добре се нанася на кърпа и се прави компрес, с който се налага главата, за да се облекчи неприятното състояние.

Билката ранилист е използвана често в средновековната фармация. Особено популярна е сред династията на Тюдорите. Лечебното растение се ползва като съставка в лекарствата, които трябва да се приемат перорално, както и в лапи с облекчаващо действие, като в този случай. Съвременната медицина все още ползва алкалоидите в лечебното растение за лечение на тежки главоболия и мигрена.

Гликозидите във върбинката също намират приложение в съвременните лекарствени препарати срещу мигрена, депресия и безпокойство. Можем да направим извод, че и с тази рецепта средновековните фармацевти успешно са облекчавали симптомите на неприятното състояние.

За хората с ангина

"Вземете маста от котка, която се е натрупала край червата и я почистете добре. Набавете си мас от мечка и таралеж и ги смесете с котешката. Добавете борова смола, сминдух, градински чай и смокини. Смесете с клей от растението орлови нокти. Към получената гъста маса добавете пресен восък. С получената смес напълнете котката (както пълните пиле или гъска), от която сте взели маста. Изпечете котката, а с отделилата се лечебна мас намажете поразените от ангината сливици".

С такива средновековни лечения, не е чудно, защо приятел на папа Клемент VI пише следното писмо на Негово преосвещенство, когато духовникът е тежко болен: "Знам, че леглото Ви е обсадено от лекари, и естествено, това ме изпълва със страх ... те изучават лечебното изкуство, а ние плащаме цената за това. Дори смъртта ни способства за усъвършенстването на техните знания”.
 
За лечение на кашлица

"Приемайте сок от растението пчелинок" . Той е подходящ за лечение на кашлица.
 
При болки в стомаха

"За да повлияете на причините, предизвикващи колики: стрийте кимион и анасон и ги прибавете към бяло вино. Оставете сместа за три дни. Прецедете и приемайте при болки в стомаха.”

Както анасонът, така и кимионът имат газогонно действие, а поради тази причина - лекарствената смес би трябвало да действа. И двете билки се използват за третиране на упорити колики при кърмачета.

По статията работи: Виктория Милова