Страховити хирургически инструменти, използвани през 18-ти и 19-ти век

От 1720г.

Мисълта за скалпел, форцепс и ножици вероятно кара повечето хора несъзнателно да настръхват и да си представят страшни гледки от операционната маса. И докато "модерните" версии на популярните медицински инструменти всъщност не изглеждат чак толкова плашещи, хирургическите ножове и триони от миналите векове безспорно могат да предизвикат неприятни размисли и чувства.

Въпросните приспособления, освен че удивително много приличали на уреди за мъчение, имали опростен, а според съвременните представи – дори недодялан, дизайн. Но за времето си (и в по-голяма част от случаите) били удивително ефективни. Нещо повече, голяма част от тях продължили да съществуват и да се употребяват и днес, макар и с доста по-усъвършенствана визия. В този ред на мисли, възнамеряваме да ви разкажем за три наистина интересни хирургически пособия, които можели да бъдат открити в чантата с инструменти на медиците от 18-ти и 19-ти век.

Трокар

Съвсем опростен по форма, трокарът се състоял от тяло с перфориращ край и кълбообразна дръжка. Тялото се промушвало в още една, външна, тръбичка. След това инструментът бил готов за употреба. Хирургическото приспособление било използвано в миналото най-вече за облекчаване на подуването на стомаха. Ето как: вкарвало се с бързо движение в коремната кухина и чрез изваждане на перфориращото тяло, извлечената течност изтичала през външната тръбичка. Тази процедурата се нарича "аспирация", любопитното е, че тя се извършва и днес: по-често при болни домашни животни (за намаляване на подуването на корема им) и по-рядко - при хора. Към днешна дата, трокарът, разбира се – в осъвременения си вид, намира приложение в лапароскопията (процедура за изследване на коремната кухина).

Трепан

Tой представлява малък цилиндричен хирургически инструмент, който действал на принципа на прободен трион. Дръжката му била така измислена, че, при натиск, да завърта зъбците на уреда. Обикновено трепанът бил използван за "отваряне" на черепната кухина, когато това се налагало вследствие на мозъчно-черепни травми. Процедурата, позната днес като трепанация, се извършвала също така и с цел да се намали вътречерепното налягане. Трепанът впоследствие бил заменен от модифициран свой "колега" - "трепен", който бил допълнително усъвършенстван чрез специална игла, позволяваща застопоряване на триона при началния разрез (после иглата била премахвана, за да не попада в тъканите по време на хирургическата интервенция). Въпреки че двата инструмента вече не се използват в съвременната медицина, практиката на трепанацията все още е валидна към днешна дата. Прилага се, например, при третиране на поднокътен хематом (за премахване на кръв, попаднала под нокътната плочка).

Спекулум за очи

Спекулумът за очи бил медицински инструмент, широко употребяван през 18-ти век. Най-общо казано, уредът бил направен от две щипци, закривени под формата на пръстен, които можели да се разширяват и свиват с помощта на специален винт, прикрепен към дръжката. Този своеобразен пръстен се поставял около окото, за да отдалечи клепачите от зрителния орган. Идеята му била да фиксира в неподвижна позиция окото и да позволява извършването на различни медицински интервенции. Както може да се досетите, инструментът бил с подчертано болезнен ефект, защото оказвал голям натиск върху очната ябълка. Малко по-късно лекарите установили, че с пръсти, без каквито и да е било помощни средства, можели спокойно да придържат клепачите на "местата" им. Някак естествено, очният спекулум отпаднал от употреба през 19-ти век. През 1971-ва година обаче "получил" роля в американския филм "A Clockwork Orange" ("Портокал с часовников механизъм"), където бил използван във фантастичен експеримент.