Стюард на нужника - една от най-желаните титли в Англия през Ренесанса

От 1485г. до 1559г.

През Ренесанса настъпва абсолютно централизиране на европейските монархии. Това се дължи на факта, че богатите на ресурси колонии вливат печалбите си директно в кралските хазни и владетелите имат възможността да обединят всичките си земи в лоното си. Това води не само до икономически подем, но и до увеличаване на реалната власт на хората, стоящи начело на дадената страна, с други думи - „царят е пълен господар“.

Именно заради това увеличение на кралското влияние и авторитет всички поданици - както аристокрацията, така и простолюдието - се опитват да се сдобият с позиции, които да им осигурят политическа или дори физическа близост с управляващия монарх. Именно затова професиите, свързани с управлението на знатните чертози и домакинства стават в пъти повече от няколкото длъжности, съществуващи през отминалото вече Средновековие.

Някои от тези новопоявили се позиции са обвързани с доста необичайни дейности. Такава е и длъжността Стюард на кралския стол, която може да се преведе и като Стюард на нужника. Тя възниква в Англия през 15-ти век по време на основателя на династията на Тюдорите - Хенри VII. Той пръв наема специален слуга, който да се грижи за владетелското гърне, наричано в официалните документи „стол“ или „табуретка“.

Задълженията на въпросния стюард включват редовното осигуряване на консумативи за тоалетната, разположена в кралските покои, миене на гърнето и поддържане на цялото помещение в изряден вид. Освен това той трябва да записва всяко едно посещение на краля в нужника „по голяма нужда“ и по този начин да води статистика, с която да се следи чревното здраве на владетеля.

Макар позицията в началото да е най-обикновена слугинска професия, скоро се превръща в желана от всеки гражданин длъжност. Причината за това е, че Стюардът на нужника е близо до своя господар в най-личните му моменти. Все пак човек не може да не се привърже и доверява на човек, който стои до рамото по време на един от най-интимните физиологически процеси и след това безмълвно почиства гърнето до блясък… Някои по-хитри слуги, назначени на тази позиция, се възползват от положението си и по времето на Хенри VIII тази длъжност става изключително авторитетна.

Стюардът на нужника престава да е просто обикновен лакей. Той се сдобива с множество други задължения, между които началник на слугите в кралските покои, пазител на личните пари на владетеля, неофициален съветник и дори нещо като психотерапевт, тъй като по време на „неудобните моменти“ монархът споделя със своя подчинен голяма част от своите тревоги, подозрения и впечатления от последните важни събития. Заплащането също е добро. Освен паричното възнаграждение, Стюардът има право да взима старите мебели и дрехи на монарха, които често са инкрустирани с благородни метали и окичени с коприна и кадифе.

Скоро хората, заемащи тази позиция, осъзнават своята реална власт и започват да приемат подкупи от други слуги. Причината за това е, че Стюардът на кралския стол може да назначава хора на различни позиции в кралските покои, без да търси одобрението на висшестоящ. От влиянието на високопоставения служител се възползват и някои благородници. Те са склонни да направят дарение на негово име, ако той е съгласен да подхвърли по някоя добра дума за въпросния знатен човек пред краля. По този начин Стюардът е способен да търгува със самото благоразположение на английския монарх… Именно затова на тази позиция започват да се назначават не хора от простолюдието, а други аристократи.

По времето на кралица Елизабет I обаче, длъжността е прекратена. Причината за това е, че Камарата на лордовете счита за непристойно мъж да наблюдава тяхната владетелка, докато тя е в тоалетната. Все пак нуждата от подобна позиция остава, затова в чест на жената-монарх е създадена професията „Дама на Нощното гърне“, която де факто има абсолютно същата функция, влияние и отговорности.

Редактор: Георги Динев