Сушрута Самхита и първите пластични операции, правени в Древна Индия

От -599г. до -501г.

Сушрута Самхита е една от медицинските творби, поставили началото на индийската традиционна медицина - Аюрведа. Книгата представлява сборник от множество описания на лекарски практики, методи за третиране на различни наранявания и болести, рецепти за фармацевтични медикаменти и упътвания за извършване на някои операции. Огромното количество информация е разделено в 184 глави, като всяка има своя тема и специфично наименование. Написана е през 6-ти век от прочутия тогава медик Сушрута, чието име се превежда от санскрит като „известен“.

В един от разделите се споменава за няколко хирургически интервенции, които се считат за първите описани от медик пластични операции. Разбира се, не става въпрос за инжектиране на хиалуронова киселина или липосукция, а за примитивен метод за възстановяване на строшен или отсечен нос.

В днешно време описанието на въпросната операция звучи по-скоро като зловещ експеримент от хорър филм. Но преди 2500 години това е една от най-сложните медицински процедури, извършвани в целия свят. До нас е достигнало подробно упътване как точно се извършва реконструкция на носа в древна Индия, което лингвистите са успели да преведат.

Сушрута обяснява, че първата стъпка е да се премери с листо колко голяма трябва да е повърхността на носа след края на операцията. След като точното количество кожа е изчислено, оразмереното листо се поставя на бузата на пациента и се очертава. Оттам се изрязва парче тъкан, която остава свързана с тялото в единия край - този до самия нос. След това се поставя върху хрущяла. Ако носът не е отрязан, а просто повреден, оригиналната кожа се премахва с остър нож. След като имплантът е фиксиран, в ноздрите се поставят две бамбукови клечки, които трябва да накарат парчето тъкан да зарасте в естетически правилна форма.

Цялата операция се извършва без упойка. За дезинфекция се използва вино, както и билките женско биле и сандалово дърво. След интервенцията носът се покрива внимателно с парче марля, което трябва да пази органа от замърсяване в продължение на няколко седмици. След като новата кожа зарасне, превръзките се свалят. Ако присадената тъкан не е фиксирана добре, медикът може да коригира позицията й като разреже преградата между ноздрите и я намести наново.

В същата глава е описана подобна шокираща козметична интервенция за реконструиране на ухо. Смята се, че операцията е доста опасна за пациента и се прилага само в краен случай. Други ценни сведения за медицинските познания на древните индийци са подробно обяснените методи за приготвяне на необходимите антисептични препарати, с които да се третира оперираното място, както и наборът от сечива, необходим в процеса.

Някои глави от Сушрута Самхита съдържат обяснение за това как един обикновен чирак може да стане пълноправен лекар. За да е способен да извършва сложните хирургически операции, описани по-горе, новобранецът се учи да реже със скалпел върху зеленчуци, а след това и през животинска кожа. Първите си инжекции чиракът поставя не на човек, а на кух стрък от лилия. Обучението завършва с опериране на животни.

Постепенно хирургическите способи на Сушрута Самхита достигат до Персия, а оттам и в целия мюсюлмански свят. През Ренесанса те са усвоени и от сицилианските лекари, които превеждат книгата от арабски на италиански. Смята се, че знаменитият медик Гаспаре Таглиакоци, живял през 16-ти век в Болоня, работи именно по древните индийски методи.

През 18-ти век английски хронист записва случай, в който кочияш губи носа си, тъй като ядосва местният султан. Мъжът обаче има спестени пари и преминава през операция, която възстановила изгубения орган чрез присаждане на кожа от челото. Тъй като този способ е много близък до ползваните от Сушрута, се смята, че Аюрведа запазва описаните от хирурга методи в употреба повече от хиляда години.

За щастие модерната пластична хирургия разполага с много по-добра техника за възстановяване или корекция на носа, която не оставя огромен белег на бузата на пациента…

Редактор: Георги Динев