Схващания за танца като терапевтичен метод от началото на миналия век

от 08 фев 2017г., обновено на 24 март 2017г.

От 1916г.

Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че танцът открай време се свързва с добро здравословно състояние, а доказателство за подобна теория можем да открием в немалко медицински изображения и документи от миналото. Независимо от този факт, чак през 1916 година швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг пръв изказал твърдението си, че танцът е изключително ефективна форма на психотерапия. Юнг бил на мнение, че този род движения /комбинирани с музика/ могат да се възприемат като своеобразен израз на активното въображение на пациентите и да допринесат за справяне с редица ментални затруднения.

Повлияна на идеите на швейцареца, през 50-те години на 20-ти век психотерапевтът Мери Уайтхаус отворила клиника за "лечебни" танци в Америка, окуражавайки пациентите си да импровизират в измислянето на собствена хореография. Мери вярвала, че чрез тази терапия се осъществява своеобразна и много важна интеграция на когнитивните, емоционалните, социалните и физическите аспекти на тялото на всеки човек. А от 1930 година до 1950 година един друг танцов терапевт - Франциска Мари Боаш, се заела със задачата да преподава творчески и импровизационен танц в апартамента си Ню Йорк /по-късно – превърнат в танцово училище/.

Вероятно ще ви е любопитно да разберете, че през 1981-ва в Америка било създадено и първото училище по лечебни танци. Съществуването на институцията се свързва с името на още една интересна дама - Джанет Адлер. Практиката на Адлер се отличила с интересна концепция и комбинирала медитация, изпълняване на различни ритуали и движения, практикувани в няколко различни култури. Традиционно, пациентите на Джанет се нареждали в кръг, а очите им трябвало да бъдат затворени. Мисията на всеки участник в групата била, разчитайки само на сензитивността си, да почувства ритъма на движението на останалите. Във връзка с практиката на американката били направени няколко документални филма. Гледани отстрани, хореографиите, измисляни по време на класа, много наподобяват на това, което може да се види в съвременния танц, и вероятно за мнозина биха... били сметнати за необичайни.

Така или иначе, "терапевтичният" танц намира своето място не само в медицинската история, но се практикува и днес както в Америка, така и в други краища по света.

Статията е част от историята на: