Събития, допринесли за историческото развитие на оториноларингологията от 18 век

От 1800г.

Времевият период, обхванал 18 век също е белязан от събития, повлияли на историческото развитие на оториноларингологията като специалност, която е част от медицината.

И така, в началото на осемнадесети век, френският медик Жан Луи Пети е повлиял с работата си за разбирането на заболяванията на ушите носа и гърлото, още преди бацилът на Кох да бъде изолиран за пръв път (през 1882г. Робърт Кох успял да изолира бактерията Mycobacterium tuberculosis. На 24 март същата година медикът обявил откритието си и туберкулозата официално попаднала в "радарите" на лекарите от цял свят).

Пети първи е описал туберкулозния мастоидит (принципно туберкулозата е инфекциозна болест, засягаща белите дробове, но е възможно и нейното десиминиране и по някои органи като мастоидния израстък на ухото). Лекарят извършил успешна мастоидектомия (премахането на мастоидния израстък), въвеждайки успешно хирургическата манипулация за лечението на натрупани гнойни колекции "порестата тъкан на мастоидния връх ". Това медицинско откритие било направено в изключително любопитен исторически момент, когато италианските лекари, особено тези от медицинското училище в Болоня, оглавявано от д-р Марчело Малпиги, са контролирали медицинските проучвания в областта на отологията от 18 век.

Валсалва, един от изключително обещаващите студенти на д-р Малпиги, е създал научния си труд "Tractatus de aure humana" ("Трактат за човешкия слух"), публикуван след смъртта му от д-р Моргани. Работата на Валсалва, продължила 16 години в Университета в Болоня определено допринесла за развитието на отологията. За тези 16 години медикът е извършил над 1000 дисекции на човешки глави, описвайки видовете прекъсвания в слуховите костици (чукче, стреме и наковалня) като причина за загубата на слуха.

Моргани, който е най-известен с анатомичните си открития в стомашно-чревния тракт, също проявявал интерес към  отологията. От общо двадесет негови анатомични послания, седем са посветени на слуха и ушите. Един от тях е описва слуховите ефекти на минималните анатомични перфорации на тъпанчето при кучета. В доклада "De causis et sedibus morburum" той описал връзката между отита и мозъчния абсцес.

Котуньо от Неапол, е медикът, описал в пеpилимфата, а заедно с колегата си д-р Скарпа от Университета на Модена, са описали ендолимфата. Само на 24 години и все още студент по медицина, Котуньо е публикувал статията  си "De acquaeductibus Auris Humanae", която била приета от медицинското общество като впечатляващо проучване на кохлеарните структури и тяхната роля в човешкия слух. Медикът също така е идентифицирал и описал няколко разклонения на слуховия нерв и техните окончания в лабиринта, макар че той никога не е предположил, че те биха могли да са свързани с възприятия, различни от слуха.

От казаното до тук може да се обобщи, че за историческото развитие на медицинското познание, касаещо болестите на слуха, анатомията на слуховия орган и възприятията е допринесла работата на четиримата медици. Те са допринесли не само за оформянето на историята на оториноларингологията, но и за развитието на медицинската наука от 18 век.