Съвременни диализатори

От 1960г.

След като доказва неоспоримо, че уремичните пациенти подлежат на лечение с помощта на изкуствени бъбреци, д-р Вилем Колф предизвика вълнение по целия свят. Това кара хората да се съсредоточат в разработването на по-добри и по-ефективни диализатори. Плоският диализатор с успоредни мембрани еволюира най-значително в този период. Вместо да изпомпва на кръвта през мембранни тръби, апаратът насочва потока на диализния разтвор и кръвта през редуващи се слоеве от мембранен материал. Това развитие започва с диализатора на Скег-Лорънс през 1948 г., и достига своя технологичен връх през 1960 г. с представянето на диализатора, разработен от норвежкия лекар Фредерик Кил. Диализаторите на Кил влизат в употреба в някои клиники до края на 1990-те години.

Научните открития в областта на транспорта на веществата през мембрани, придружени от технологичното усъвършенстване на диализаторите води до стартиране на специфични диализни изследвания. Съвременните диализатори с кухи влакна  са оборудвани с по-ефективна и по-издръжлива мембрана, направена предимно от синтетични полимери.

Статията е част от историята на:

• История на хемодиализата