Създаването на първия никотинов пластир

От 1990г.

Никотиновите пластири, които в днешно време могат да се закупят от всяка аптека, са създадени едва през втората половина на XX век. Те представляват трансдермални пластири, които освобождават никотина в тялото чрез кожата. Никотиновият пластир се използва в никотин-заместващата терапия – един от най-успешните методи за отказване от тютюнопушенето. Много малко хора обаче знаят каквото и да било за създателите му и кога точно никотиновият пластир, който и досега помага на милиони хора по света да откажат пушенето, е пуснат на пазара.

Зараждане на идеята за създаване на никотиновия пластир

Никотиновият пластир, който с годините става едно от най-търсените средства при прилагането на никотин-заместващата терапия и преодоляването на абстиненцията при отказ от тютюнопушене, е дело на д-р Мъри Джарвик (1923-2008 г.), психиатър и фармаколог, и проф. Джед Роуз.

Д-р Джарвик е роден в Бронкс, Ню Йорк, и отраства на Източното крайбрежие на САЩ. Учи в някои от най-престижните американски университети, сред които Градският колеж в Ню Йорк и Калифорнийският университет, където завършва медицина и психология. Животът му е белязан от сериозни здравословни проблеми – ревматична треска, сърдечни проблеми, детски паралич и дори белодробен рак, въпреки че никога не е пушил.

За разлика от него, съпругата му Лили е страстен пушач. Двамата се запознават през периода, когато тя е стажант в болница „Маунт Синай“, където работи медикът. По това време той провежда изследвания, свързани с изучаването на ефектите на новия психотропен препарат LSD. След като става ясно, че работата му ще бъде финансира от ЦРУ, Джарвик изоставя проучванията и заедно с жена си се мести в Лос Анджелис, където започва работа в Калифорнийския университет.

Там медикът поставя началото на изследвания, свързани с пристрастеността към никотина. По време на проучванията той извършва редица опити с маймуни, които приучава да вдишват тютюнев дим, наблюдавайки реакциите им. Изследванията са стартирани през 70-те години на XX век, когато опасността за здравето, вследствие на употребата на цигари, вече е подробно описана в САЩ. Експериментите му потвърждават, че никотинът е основната причина за пристрастяването. В работата му се откроява и личен мотив, а именно факта, че жена му се проваля в опитите си да откаже цигарите.

Заедно с Джед Роуз, който на по-късен етап става преподавател в Университета „Дюк“, търсят начин за по-лесното преодоляване на никотиновата зависимост. Идеята за създаването на трансдермален пластир, който да пропуска никотина в тялото, се поражда по време на наблюдения върху работници, които берат тютюна ръчно. При беритбата са наблюдавани симптоми, идентични с въздействието на тютюнопушенето.

Тъй като изследователите първоначално се сблъскват с множество перипетии при осъществяването на опити, включващи хора, те взимат решението да тестват ефектите на абсорбцията на тютюневото съдържание върху себе си. Джарвик и Роуз установяват, че поставянето на тютюн върху кожата води до увеличен сърдечен ритъм и приток на адреналин, характерни за пушачите.

Патент и пускане на пазара на никотиновия пластир

Идеята на двамата медици е патентована през 1990 г. в Калифорнийския университет. Новият продукт е лицензиран от швейцарската компания „Ciba-Geigy“, която по-късно се включва в групата на фармацевтичния концерн „Новартис“.

Предимствата на продукта пред другите средства за справяне с никотиновата зависимост са няколко, като основната е, че никотинът може да се дозира според степента на пристрастеност. Пластирът освобождава бавно и продължително активното вещество, което помага за преминаване към период на въздържане от тютюнопушене.

Първата продажба на никотинов пластир е осъществена през 1992 г. в САЩ. Първоначално пластирите се продават с лекарско предписание, а само четири години по-късно започват да се предлагат и без рецепта.