Създаване на английския санаториум за душевно болни "Холоуей" през 1885г.

От 1885г.

Може да се каже, че санаториумът "Холоуей" ("Holloway Sanatorium") бил сред интересните институции за лечение на хора с психични нарушения в Англия от края на 19-ти век. Според британския писател-пътешественик Бил Брайсън, лечебното заведение се отличавало с неподозиран чар и безспорно било необикновено. Любопитното е, че пациентите му можели да се разхождат свободно в околността; да пазаруват сами в местните магазини, при това - на равни начала с жителите на градчето Вирджиния Уотър, където именно се намирала болницата. За живота и организацията й свидетелстват съхранени тефтери с подробно описани психиатрични случаи. От информацията в тези документи става ясно, че здравословният профил на всеки пациент бил внимателно проследяван по време на целия му престой в заведението.

Важно е да споменем, че "Холоуей" отворил врати през 1885 година – най-вече за представители на средната класа, които, чисто финансово, можели да си позволят да се лекуват там. Санаториумът бил основан от бизнесмена и филантроп Томас Холоуей. Томас назначил не кой да е, а архитекта Уилям Хенри Кросленд да построи изпипана, във всяко отношение, сграда в готически стил във Вирджиния Уотър, Съри. Така, психиатричното заведение било издигнато по средата на живописна паркова зона и било локализирано по начин, по който да се вижда добре от близката железопътна гара. По-късно, през 1997г. английският психотерапевт Джейн Ноулс съобщава в "Psychiatric Bulletin", че "Холоуей" била създадена по френска идея, която отричала присъствието на гладки и бели стени в болницата, тъй като същите не се харесвали от болните. Затова всеки сантиметър от стените в "Holloway Sanatorium" бил нарочно декориран с различни мотиви, между които – образи на малки дяволчета, на червен фон. Изглежда, че приютът наистина се възприемал от пребиваващите като комфортно място, което те дори не желаели да напускат.

Голямата /и необичайна за времето си/ свобода, която пациентите получавали обаче, понякога довеждала до трагични последици. Откъс, поместен в ежедневника "Daily Telegraph", разказва за някой си господин Джон Мийд – бивш проповедник, който решил да лекува слабостта си към алкохола в санаториума. Като изключим факта, че мъжът имал небрежен външен вид, като цяло Мийд бил физически здрав и много обичал дългите разходки в околността. По време на една от екскурзиите си, докато седял в близост на прелеза на Вирджиния Уотър, Джон видял приближаващ влак, хвърлил се върху релсите и бил убит от превозното средство. Както се досещате, това не било единственото регистрирано самоубийство в институцията. Следствието заключило, че недостатъчният надзор над пациентите била причина за този и други подобни инциденти.

В гореспоменатите тефтери, освен ценна здравна информация, могат да се открият и снимки на пациентите, придружени с описателно пояснение за физическото им състояние. Лекуващите в "Холоуей" най-често страдали от внезапни пристъпи, а справянето с тях обикновено се осъществявало чрез администриране на сънотворни медикаменти. Когато се налагало обратното, а именно – употребата на стимулиращ препарат, медиците в психиатричния център нерядко използвали стрихнин. Последният обаче се давал на болните в малки дози, тъй като неговата висока токсичност била известна на лекарския персонал. Иначе, за по-голямата част от болните били предвидени различни творчески занятия през деня, като за жените такова било плетенето.

До 70-те години на 20-ти век за управителите на "Holloway Sanatorium" станало пределно ясно, че институцията почти е изчерпала своята функционалност. Така, през 1980 година санаториумът окончателно бил затворен, а по-късно сградата била превърната в луксозен жилищен комплекс. Съхранените исторически подробности обаче, които могат да се открият за психиатричната болница, дават интересна представа за начина, по който се е осъществявала грижата за душевно болните в Англия от края на 19-ти век.