Създаване на българския Институт по педиатрия от 1937 година

От 1937г.

Началото на Института по педиатрия било поставено през 1937 година, когато родна благотворителна организация осигурила терен и финансовата подкрепа за построяването му. Така, сградата на новата лечебна институция била издигната на улица "Акад. Ив. Гешов" 11, в столицата. Първоначално, институтът играел ролята на център за малчугани в неравностойно положение. Любопитното е, че в периода от 1937- ма до 1948-ма там отворила врати и една от първите държавни ясли в България.

През 1948г. заведението се трансформирало в "Институт по хигиена, диететика и възпитание на детето". За негов пръв ръководител бил назначен д-р Петър Райков Белопитов, който заемал предоставения му отговорен пост до 1951 година. Както намеква и наименованието му, основната дейност на института била съсредоточена върху иницииране на различни проучвания, касаещи въпросите за хранителните и хигиенни навици при малчуганите, както и основните опорни точки във възпитанието им.

В началото на 50-те години на 20-ти век той бил преименуван на "Научен институт по охрана на майчинство и детство" и бил оглавен от доцент Асен Фиков – също едно от големите имена в българската педиатрична наука. Фиков се сдобил със заслужена слава, когато през 40-те години на 20-ти век представил в академичното пространство своята прочута монография "Българското кисело мляко и използването му при диететиката и лечението на кърмачетата."

Иначе, петдесетте години на 20-ти век щели да се характеризират с бързи темпове на развитие и напредък. От този момент нататък в медицинската институция били разкрити голям брой отделения, между които сектор за деца, болни от рахит и обменни заболявания, както и за хипотрофични хлапета, а по-късно било създадено и отделение за недоносени деца. В последното били прилагани модерни методи за диагностика на сериозни детски заболявания и бил поставен основен акцент върху грижите за онези новородени, при който съществувал сериозен риск за живота им. За специалистите от института станало пределно ясно, че за тези бебета трябва да бъдат полагани специални грижи и, че се налага въпросните мъници да бъдат наблюдавани от висококвалифициран персонал.

Три години по-късно, институцията отново била прекръстена на "Научноизследователски институт по педиатрия" (НИП), начело с д-р. Стефан Коларов. Коларов бил наистина успешен ръководител. По време на неговото управление била разкрита специална Секция по ревматизъм и сърдечносъдови състояния. Всъщност, българският лекар бил един от първите в страната ни, който фокусирал вниманието си върху ревматичните заболявания при най-малките – особено сериозен и често срещан по онова време проблем, а в същото време – тенденциозно пренебрегван.

През 70-те години на века НИП се обединила с катедрите по детски болести в Александровска болница и Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ), но запазил своята самостоятелност. Така, през 1976-та институтът бил смятан за един от най-големите изследователски и лечебни центрове в страната ни, с персонал от 700 човека. През 90-те години институцията за пореден път била прекръстена на "Държавна университетска педиатрична болница".

Снимка: Еverystock photo