Създаване и еволюция на противогаза до Първата световна война

От 1823г. до 1918г.

Различни изобретения, чиято цел е да защитят респираторния тракт на хората и да улеснят дишането при наличието на газ, дим или други отровни вещества се появяват още преди 1915 г. и първата употреба на химическо оръжие в историята. Съвременната химическа война започва на 22 април в битката при Ипър, Франция. Тогава германците използват за първи път хлор срещу французите. Много преди тази дата миньорите, пожарникарите и подводните гмуркачи изпитват необходимостта от газова маска, която може да им предостави въздух, годен за дишане, и най-ранните прототипи са разработени именно с тази цел.

През 1823 г. братята Джон и Чарлс Дийн патентоват апарат за защита от дим за пожарникарите, който по-късно е доразвит, за да се използва и от гмуркачи. Августус Зийбе създава един от първите водолазни костюми през 1819 г. Той включва шлем, до който въздухът се изпомпвал през тръба, а издишаният въздух излизал от друга тръба. Изобретателят основава компанията Siebe, Gorman and Co., която разработва и произвежда респиратори за различни цели, които по-късно стават основата на военните противогази.

През 1849 г. Луис О. Хаслет патентова първото американско изобретения за пречистване на въздух. Апаратът на Хаслет пречиствал праха от въздуха. През 1854 г. шотландският химик Джон Стенхаус създава обикновена маска, която използва въглен за филтриране на вредните газове.  

През 1860 г. французите Беноа Рукайрол и Огюст Денайруз създават Résevoir-Régulateur, предназначен за спасяването на миньори в наводнени мини. Апаратът им можел да се използва и под вода. Устройството се състояло от щипка за нос и мундщук, прикрепена към резервоар с въздух, който работниците носели на гърба си.

През 1871 г. британският физик Джон Тъндал създава респиратор за пожарникари, който филтрира дима и опасните газове във въздуха. През 1874 г. британският изобретател Самюел Бартън патентова устройство, което позволява дишането на места, където атмосферата е наситена с опасни газове, изпарения, дим и други замърсители.

Американецът Гарет Морган разработва и патентова специална предпазна качулка и протектор за дим през 1914 г. Две години по-късно Морган става още по-известен, след като неговите маски спасяват 32 мъже, хванати в капан след експлозия в подземен тунел на 76 м под езерото Ери. Благодарение на тази жива реклама, много пожарни в САЩ започват да се снабдяват с неговата предпазна качулка. Някои историци посочват модела на Морган като основата за ранните американски военни маски, използвани по времето на Първата световна война.

Ранните въздушни филтри включват съвсем примитивни защитни средства като напоена кърпичка, придържана към носа и устата. Тези устройства включвали и различни качулки, пропити със защитни химикали, очила, а по-късно са добавени и филтърни барабани.

Британците създават респиратор против въглероден окис по време на Първата световна война – през 1915 г., преди първата употреба на химическо оръжие. Те откриват, че неексплодиралите вражески снаряди изпускат голямо количество въглероден окис, достатъчни да убият войниците в окопите. Ефектът е подобен на замърсяването на въздуха в затворен гараж при кола с включен двигател.

Канадецът Клюни МакФерсън създава текстилен "димов шлем" с една тръба за издишания въздух, импрегниран с химични сорбенти, за да спрат хлора във въздуха, използван при газовите атаки. Дизайнът на Макферсън се доразработва и използва от силите на Съюзниците и се смята за първия апарат, използван за защита от химически оръжия.  

През 1916 г. германците добавят по-големи филтърни барабани към своите респиратори, съдържащи неутрализиращи химикали. Съюзниците скоро същодобавят филтърни барабани и към своите противогази. Един от най-впечатляващите противогази, използван по времето на Първата световна война, е британския SBR, създаден през 1916 г. Вероятно той е и най-надеждния използван по време на войната.

Другият е германския GM-15.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината