Създаване и развитие до 1972 г. на Катедрата по патофизиология на Медицинския факултет в София

От 1946г.

Катедрата по патофизиология на Медицинския факултет София е създадена през 1946 г, когато в нея започват работа първите двама асистенти. Имената им са Васил Серафимов и Добри Кипров. На първо време те работят към базата на Катедрата по патоанатомия.

Четири години по-късно за ръководител на вече автономната Катедра  по патофизиология е избран доц. Стефан Писарев (1901-1983) (по-късно става и професор). Работа започват и двамата асистенти Райна Събева и Здравка Кемилева, както и две лаборантки и двама санитари.

Материалната база е доста оскъдна – състои се от 2 стаи и Kaтедрата по анатомия. Практическите занятия със студенти са провеждани в мазето на Анатомичния блок. Впоследствие са добавени още 2 стаи, зала и избено помещение, предназначено за вивариум. Впоследствие катедрата е преместена в сградата на (бившата) Офталмологична клиника, делейки пространство с Катедрата по фармакология. След създаването на новия Предклиничен блок Катедрата по патофизиология се премества в него.

През първия период от развитието на катедрата са положени целенасочени усилия за създаването на добра материална база за оформянето на отлични преподаватели. Особено внимание проф. Писарев отдава на качествената квалификация и развитие на преподавателите. В рамките на кратко време, до 1958 г., чрез вътрешни и редовни докторантури (шест дисертационни труда на В. Серафимов, Д. Кипров. М.Папазова И Попдимитров Л. Димитров, 3. Кемилева, дисертацията на Р. Сьбева остава незавършена поради преждевременната й смърт).

В този момент сред водещите научни проблеми на катедрата е патогенезата на експерименталния миокардит и артрит (по темата работи д-р Писарев 1958). Създава се и експериментален модел, характеризиран посредством морфологични, биохимични и имунологични проучвания.

Специално внимание е отделено на диабетната патогенеза (експериментален алоксанов модел). Засяга се темата за участието на нервнатa система в протичането на туберкулозата, участието на надбъбречните жлези в патогенезата на някои болестни процеси. Създават се разнообразни учебни помагала. Те са отпечатани на циклостил, а по-късно и на редовен печат. Издава се (през 1958) и ръководство за практически занятия, а през 1962 г. на бял свят се появява и учебник по патоанатомия за медици и зъболекари.

Материалната база е все още бедна, а това принуждава преподавателите от катедрата да ползват за онагледяване на примитивни опитни установки и материали. Освен това, те заимстват някои апарати и уреди. За да се изпълни прецизно заложения научен план (поради липсата на адекватна апаратура), преподавателите в катедрата често са принудени да разчитат на сътрудничеството си с клинични звена и прилежащите им бази. Тенденцията продължава задълго и се отразява на развитието на кариерата на  преподавателите от катедрата.

От 1967 до 1972 г. ръководството на катедрата е поето от проф. Ат. Райнов, приел и утвърдил стила на работа на проф. Писарев. Базисното направление в изследователската работа продължава да е патогенезата на експерименталния миокардит и артрит. Изследва се и патогенезата на възпалителния процес, както и аспекти на патофизиологията на сърдечно-съдовата система, хипертонията, дишането, храносмилането, алергията и ендокринните нарушения.

Запазва се наложената тенденция преподавателите, изградили професионализма си в катедрата, да продължават кариерата си в други звена: проф. X. Маринов  започва да ръководи Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, проф. Б. Божков - имунологичната лаборатория в Катедрата по алергология, проф. С. Миланов - Централната радиоизотопна лаборатория, ст.н.с. II cm. Л. Сомова ръководи Групата за изучаване на хипертонията в БАН.

По статията работи: Виктория Милова