Създаване и развитие на българската аптека "Пчела" до одържавяването й през 1944 година

От 1944г.

Развитието на българската фармация след 1846 година е белязано от няколко важни събития. В този момент магистър фармацевтът Панайот Славков поел концесията над първата българска аптека. В момента от 1887-1894 година Панайот Славков работил и като народен представител и председател на V и VI народно събрание. През 1893 година бил кмет във Велико Търново. Впоследствие той станал министър на правосъдието, а в края на 1894 година - министър на търговията и земеделието. Когато фармацевтът бил зает с държавни дела, работата в аптеката се поемала от фармацевтът В аптеката го замествал фармацевта от Шварц (той е с немско-германски корени).

През 1900г. министър Славков изместил аптеката си в Търново на централния градски площад – "Баждарлък" (според труда на Богомил Вачев от 1989 година - "История на аптечното дело във Великотърновски окръг"). Той е направил ремонт на новото аптечно помещение, което започнало да носи името "Пчела". Панайот Славков продал наследената от "Лекарната" на Марко Павлов стара френска вазерия и оборудване на фармацевта Христо Стоянов, който отворил аптека в Сухиндол.

Министърът на търговията и земеделието се снабдил с нови фармацевтични съдове и лабораторни реактиви, с които можели (за пръв път в страната ни) да се правят анализи на кръв и урина. Панайот Славков починал в старата ни столица на 10.03.1924 година. Няколко години след неговата кончина (през 1919г.) аптеката започнала да се стопанисва от Никола Воденичаров. Той е роден през 1872 г. във Видин. Фармацевтичното си образование Воденичаров е завършил в германския град Мюнхен. След дипломирането си фармацевтът се завърнал в страната ни и последователно работил в София, Русе, Видин. В периода на Балканската война Никола Воденичаров служи като военен фармацевт, а след приключването на войната той купил търновската аптека "Пчела", премествайки помещението от площад "Баждарлък" до тогавашната поща.

Впоследствие Никола Воденичаров станал председател на великотърновското фармацевтично дружество, като той изпълнявал тези си задължения до смъртта си на 21 януари 1942г. Неговата аптека била наследена от сина му, който също починал две години по-късно. Той носил е името на своя  баща - Никола  Воденичаров и е завършил е фармацевтичното си образование в Грац, Австрия, заедно със своята колежка – Мара Недялкова Михалска, която впоследствие завършила фармация в Прага, Чехия. В България тя е ръководила аптеката на семейство Воденичарови от 1944 г. до декември 1945г. Впоследствие аптеката била одържавена.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация