Начало История на медицината Създаване на катедрата по патофизиология в Медицински университет - Пловдив

Създаване на катедрата по патофизиология в Медицински университет - Пловдив

От 1947г.

Създаване на катедрата по патофизиология в Медицински университет - Пловдив - изображение

Катедрата но патофизиология на Медицински факултет - Пловдив отваря врати през 1947 г. Тя е под опеката на новосъздадения Медицински факултет в Града на тепетата. Основателят й (първи ръководител на институцията от 1947 до 1963 г.) е проф. Любен Телчаров (1907-1994).

Медикът е обучен от един от българските пионери, що се отнася до преподаването по патофизиология в страната - проф. В. Моллов и доц. М. Добрев. Ученикът им демонстрира отлична подготовка по патоанатомия, проявява желание и стремеж към изследователска дейност.

След неговото ръководство постът бива поето от проф. Никола Бошев (1963-1965), проф. Иван Кирин (1965-1969), проф. Димитър Митков (1989 2001), проф. Димитър Илучев (2001-2004) и проф. Стефан Костянев (от 2004 г.).

Първите асистенти, започнали работа там, са И. Гайдаджиева, М. Тодорова и Й. Пантев. През на 50-те години на ХХ век са избрани и нови асистенти, сред които са Б. Кютюкчиев, И. Кирин и Н. Николов. През 60-те години на ХХ век пък в катедрата работа започват Д. Митков и Д. Илучев, а 10 години по-късно - И. Янев и Ст. Костянев.

Първите учебни планове и програми по патофизиология са създадени през 1947 г. Доцент Телчаров представя първата си лекция на 17 октомври 1947 г. Тя е посветена на предмета и задачите на патоанатомията. Поднесено му е приветствие от акад. Д. Ораховац. Първите лекции (по 3 часа за седмица) са четени в пловдивския киносалон, както и в учебната зала на Икономическия техникум.

Преподаването по патофизиология в Града на тепетата се стреми да съчетае едновременно експерименталното и клинико-функционално направление, застъпени във функционалната патология. Заслуга за внедряването на тези методи имат проф. Любен Телчаров и първите преподаватели, провеждащи заниманията си и в клиниките.

Обучението по патофизиология се задълбочава, увеличавайки се от 2 на 3 семестъра. В процеса започват да се използват данни от функционалната диагностика. През 70-те години е наложено програмираното обучение и контрола на познанията на студентите. Внедрени са нагледно-образни методи на преподаване. Оборудвани са 3 нови учебни зали, като една е предвидена за демонстрации. Пригодените модерни функционално-диагиостични лаборатории са използвани в учебния процес. С участието на други катедри са организирани и се провеждат свободно избираеми курсове по патобиохимия, както и по функционална диагностика. Проф. Л. Телчалов написва и издава първия учебник по обща патология през 1954 г.

Друг редактор и съавтор на учебници по патофизиология за студенти по медицина и стоматология (1976, 1984, 1990 и 1999 ) е проф. И. Кирин. Професор Д. Митков пък редактира използвания до неотдавна учебник по патофизиология, където съавтори са проф. И. Кирин, проф. Д. Илучев и доц. Ст. Костянев. Освен това, катедрата отпечатва тестово ръководство, което е под редакцията на А. Христова.

За катедрата е характерно още, че и при създаването си, и досега функционално-диагностичната дейност бива развивана активно. Старт в тази насока дава проф. Л. Телчалов, извършвайки пункционна биопсия на черен дроб и капиляроскопия. След това, благодарение на работата на проф. И. Кирин, проф. Д. Илучев, проф. Cт. Костянев, доц. И. Янев и др., биват внедрени и утвърдени нови направления, касаещи белодробната, кръвногазовата и алкално-киселинната функционална диагностика.

Сред базисните постижения на катедрата в това отношение са въведените разработени методики за комплексна оценка на външното дишане, на функционалния капацитет и на диспнеята. Тези нововъведения я утвърждават като една от малкото национални катедри по патофизиология, развиващи на съвременно ниво клиничната медицинска специалност.

Научноизследователската дейност за изминалите 60 г. се радва на разнообразие. Създадени са стотици научни статии, монографии, разработки, утвърдени за изобретения и рационализации. В диагностиката се внедряват над 30 оригинални диагностични индекса и диаграми и компютърни програми с научно-приложна значимост.

Първите двадесет години след създаването на катедрата, главните научни направления, касаят приложението на биопункционния метод в биологията и медицината и патофизиология на мезенхима (проф. Л. Телчаров), както и патофизиологията на дишането и висшата нервна дейност. По-късно се работи по теми, засягащи чернодробната патофизиология - патогенеза и терапия на мастната дистрофия на черния дроб, патогенезата на хепаталната енцефалопатия. Именно в тези направления за последните две десетилетия биват защитени 3 дисертации за "доктор на медицинските науки" и 5 дисертации за образователната и научна степен "доктор". Освен това, в катедрата са написани и 3 дипломни работи, оказва се съдействие за разработката на дисертации от сътрудници, част от други звена, а развитието на институцията продължава.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: 1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов".
Снимка: http://www.keyline.co.za/stock-content-wanted-science-technology/


ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаИсторияПсихологияПатологияНовиниНормативни актовеСпециалистиФизиологияЛеченияЛайфстайл