Създаване и ръководство на Катедрата по фармакология и терапевтика при Софийския медицински факултет до 1995 година

От 1917г.

Първото научно звено по фармакология в България е Катедрата по фармакология и терапевтика при Софийския медицински факултет (създадено през 1917) с ръководител проф. Владимир Алексиев. През 1925 г. д-р П. Николов постъпва като асистент при проф. Алексиев. Избран е за професор през 1945 г., когато става ръководител на новосъздадения първи самостоятелен Институт по фармакология, впоследствие Катедра по фармакология, която ръководи до 1962 г.

Първият български учен, работил в областта на експерименталната фармакология и токсикология е проф. Петър Николов: през 1928 г. той е работил върху лечебната активност на Digitalis lanala, през 1930 г. върху диуретичното и седативно действие на Adonis vernalis, през 1933 г. - върху нуклеотидните препарати, през 1936 г. - върху българското лечение на паркинсонизма, през 1941 г. - върху розата като лекарство и т.н. Ценни пoмагала са неговите учебници и книги за лечебните растения. Проф. Николов създава кадри както в областта на експериментална фармакология, така и на лекарствената токсикология.

Достойният продължител на неговото дело - проф. Димитър Пасков, оглавявил катедрата от 1963 до 1976 г. Той внедрява у нас много голям брой експериментални методи. Неговите ученици се възхищават от възможностите му на блестящ експериментатор, ръководител на школа от млади фармаколози и създател на оригинални препарати. Монографията му "Нивалин" дълги години е ръководство за фармаколозите експериментатори у нас.

От 1976 до 1980 г. ръководител на катедрата е проф. Д. Желязков. Важен е неговият принос за въвеждане на фармакобиохимични методи в създадената от него лаборатория в катедрата. Той разширява и задълбочава преподаването по въпросите на общата фармакология.

От 1980 до 1983 г. катедрата се ръководи от доц. Г. Фурнаджиев, който развива традиционното за катедрата направление по изследване на биологичната активност на наши лечебни растения, някои въпроси на етномедицината и създава стоматологичния препарат „Furin М”.

От 1983 до 1990 година ръководител на катедрата е проф. Р. Овчаров. Той продължава научните си търсения по проучване на механизма на наркоманогенните лекарства, на средствата, повлияващи храносмилателната система и има принос в съставянето на учебници по фармакология и за развитието на кадрите в катедрата.

От 1990 до 1995 г. ръководител на катедрата е проф. П. Узунов, работил преди това в БАН МУ - Варна и специализирал в САЩ. Основно направление в научноизследователската му дейност е фармакобиохимията ни моноамините и цикличните мононуклеотиди. Високо се оценява разширяването на неговата фармакобиохимична лаборатория, увлекателните му лекции, учебниците и  справочниците под негова редакция, научното му ръководство на дисертанти.

След 1995 г. ръководител на катедрата е проф. И. Крушков, който създава лаборатория по сърдечно-съдова фармакология, участвал в съвременното оборудване на катедрата, съавтор на справочници, монографии, учебници. Той е в ръководството на два „Темпус" проекта („За усъвършенстване преподаването по фармакология в България" и „За предклиничното медицинско образование в България"), съавтор е на българските лекарства Depreton, Aminton. Verbascan, Pamaton и др., национален координатор е за България в Секцията по обучение на Международния съюз по фармакология (EpharNet National Coordinator), председател и почетен председател на Научното медицинско дружество по фармакология, член на много съвети, комисии, редакционни колегии.

Научните проучвания на проф. Крушков отначало са върху зависимости между химична структура и фармакологична активност на няколко групи новоеннтезирани съединения от наши водещи химици (А. Спасов, Е. Гаювпнски, А. Йовчев, Д. Джаров и др.). В резултат на това са създадени оригинални български лекарства с клинично доказана терапевтична активност и предимства. Участва и в изясняване на фармакодинамиката на метамизола, предизвикващ освобождаване на бета-ендорфин, на поносимостта на парацетамола и неговия прекурсор пропацетамол, на антиоксидантната активност на галантамина, на механизма на действие на нови съединения върху простагландиновата синтеза, като по този начин изследователят допринесъл за не само за развитието на институцията, но и за това на българската фармация.