Начало История на медицината Създаване на Катедрата по фармакология, клинична фармакология и лекарствена токсикология при МУ – Пловдив през 1946 година

Създаване на Катедрата по фармакология, клинична фармакология и лекарствена токсикология при МУ – Пловдив през 1946 година

От 1946г.

Създаване на Катедрата по фармакология, клинична фармакология и лекарствена токсикология при МУ – Пловдив през 1946 година - изображение

Историята на българската фармакология свидетелства, че Катедрата по фармакология, клинична фармакология и лекарствена токсикология, част от структурата на МУ - Пловдив е основана през 1946 г. от проф. Петър Николов. За неин ръководител е назначен проф. Богоя Юруков (1946-1954), а негови асистенти станали - д-р Гюров и д-р Папазов. Те са били част от Катедрата по болнична терапия. Първите редовни асистенти били медиците - д-р Любомир Теодосиев, д-р Йосиф Коев, д-р Петър Братанов, маг. фарм. С. Каназирска, д-р Пейчо Пейчев, д-р Никола Донев, д-р Христина Гаджева.

От 1954 до 1957 година институцията попадала под ръководството на проф. Петър Миронов, а от 1958 до 1981 г. – от професор Пейчев. В този момент на работа са постъпили асистентите д-р Никифор Никифоров, д-р Димитра Торева, д-р Иван Карастанев, д-р Борис Влахов, д-р Николай Кантарев, д-р Георги Георгиев, д-р Ангел Рангелов.

След създаването на филиала на Медицинския университет в Пазарджик (през далечната 1979 година), доц. Никифоров се заел с ръководството на новооткритата там катедра по фармакология. Негови асистенти били станали лекарките - д-р Милка Милушева, д-р Дафинка Убенова, д-р Гергана Максимова и д-р Василка Илиева.

От 1981 до 1993 г. катедрата е ръководена от проф. Димитра Торева, а след това – от доц. Кантарев и доц. Георги Георгиев (от 1993 до 1999), проф. Иванка Костадинова (след 1999 г.). Във времевия период от създаването й до края 1980 г. вниманието на учените, част от катедрата било съсредоточено в областта на фитофармакологията на някои растения, част от българската флора, фармакологията на пчелните продукти, на българските минерални води, на лечебните средства, използвани в българската народна медицина.

Защитени били и първите дисертационни трудове за кандидат на медицинските науки от д-р Димитра Торева (1968), д-р Миле Тасков (1969), д-р Никифор Никифоров (1973), д-р Георги Георгиев (1978), които впоследствие са хабилитирани като доценти. Под ръководството на проф. П. Пейчев и проф. Торева се били създадени уникални лекарствени продукти - патенти, изобретения и рационализации като билкови цигари "Anitab", ампули "Lac Apis" (инжекционна форма на пчелно млечице), безалкохолната газирана напитка "Рубин", удостоена с медал на Пловдивския мострен панаир през 1980 г., билкова вода и паста за зъби "Орол", "Propoldin", "Stomasan" - препарати с прополис за лечение на постекстракционни алвеолити и други.

Проф. Д. Торева въвела в употреба ново научно направление - експерименталната фармакология на ЦНС. Лекарката се стремяла да изследва задълбочено толерантността на организма към някои лекарства, медикаментозната зависимост и синдрома на отнемане при продължително приложение на антиепилептични средства. В това направление били защитени една дисертация за "доктор на медицинските науки" от доц. Торева (1989) и 3 дисертации за "доктор по медицина" от д-р Иванка Костадинова (1981), д-р Николай Кантарев (1987) и д-р Людмил Пейчев (1990). През 1993 г. като асистент постъпва д-р Даринка Димитрова, а за периода 2000-2003 г. са назначени асистентите д-р Илия Костадинов, д-р Делян Делев и маг. фарм. Елина Кръстева.

В катедрата се обучавали студентите медици по фармакология и клинична фармакология, студентите по дентална медицина, по фармакология, магистър фармацевтите по фармакология и токсикология, студентите от Медицинския колеж към МУ - Пловдив, специализантите и докторантите.

Научноизследователската дейност на катедрата е не по-малко любопитна. Тя включвала провеждането на някои експериментални проучвания върху антихолинестеразните средства, прополиса, антидепресантите, както и редица новосинтезирани съединения и клинични проучвания, касаещи ефективността и лекарствената безопасност при лечение на болни с множествена склероза, проучвания за употребата на сънотворни и анксиолитици сред населението на град Пловдив, противовъзпалителното действие на прополиса и др.

През 1990 г. под опеката на катедрата отворила врати и втората за България "Лаборатория за лекарствен мониторинг на антиепилептични средства". В нея се извършвали токсикохимични анализи на всички видове остри отравяния. В лабораторията работили съвместно високо квалифицирани химици и медиците от катедрата.

Втората Катедра (по фармакология и лекарствена токсикология), която също е част от МУ – Пловдив била  ръководена от доцент Людмил Пейчев отворила врати през 2006 г. Тя е част от Фармацевтичния факултет. Бихме могли да твърдим със сигурност, че работата на учените, които спокойно можем да причислим към Народните будители е допринесла не само за подобряването на обучението по фармация в страната ни, но и за цялостното развитие на тази медицинска дисциплина.  

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов"


ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияНаправления в медицинатаКомпании и организацииОбразованиеНовиниСпециалистиЛайфстайлНормативни актовеСнимкиРецептиАлтернативна медицинаСпортЛюбопитноЛичностиОткритияЗаведенияСпорт и туризъмОрганизацииАптеки