Създаване на медицинската терминология в De medicina от Авъл Корнелий Целз

от 01 апр 2014г., обновено на 24 яну 2016г.

От -47г.

Откриването през Средновековието на трактата "De medicina", написан около 47 г.пр.Хр е важно събитие както за историците на медицината, така и за филолозите, тъй като Целз формира основите на медицинската терминология, използвана до днес. Той представя жанра на техническата литература, използвайки гръцките източници, които преобразува за целите на съчинението си.

Според Т. Фьоген: "Границите между буквалния превод, по свободното представяне, парафразата (сведението), адаптацията, творческото подражаване, резюмето и компилацията са замъглени в античността... Изглежда подходящо да се използва по-широко дефинираният термин "трансформация" за всички форми на латинизация на чуждоезикови текстове в античността".

До първи век лечителите в римската държава, било гърци, било римляни са използвали своя професионална лексика на базата на гръцки, латински медицински специализирани думи и изрази, която не е била позната на широката аудитория. Сред най-използваните лексикално-семантични промени са специализацията и генерализацията на редица лексеми, като по-използвана е била специализацията чрез създаване на нови субординационни значения в медицинския дискурс.

Както пише Доувър относно техническите термини, това са лексеми, които стават разпознаваеми като технически поради постоянството, с което се употребяват. Самата старогръцка медицинска лексика също не е унифицирана, за което свидетелства и самият автор, когато представя имената на някои заболявания.

Авъл Корнелий Целз се налага да използва синоними в обясненията си, особено когато пише за храносмилателната система, поради което читателят понякога се ориентира единствено от контекста. Авторът се придържа към задачата да избере най-подходящите лексеми и синтактични модели, да обясни специализираните гръцки наименования, да създаде метафори, метонимии, сравнения и фигури на речта, подчинени на целта за представяне на ясно, обективно и полезно медицинско съчинение.

Майсторството на Целз проличава не само в лексикалната, на и в морфосинтетичната и стилистичната области, които също са важни за цялостното впечатление от труда.

Според Д. Лангслоу: „В областта на анатомията и физиологията, патологията и терапевтиката Целз регистрира употребата на не по-малко от 242 гръцки медицински термина. Те представляват малко повече от 26 % от цялата субстантивна медицинска терминология.

Само около 1/3 от тези 242 гръцки термина може да се смятат, че са въведени в номенклатурата на Целз. Не повече от 18% от всички са използвани без коментар за техния гръцки произход; след това 13% са споменати като гръцки и са използвани без коментар за техния произход.

Най-голямата група (43%) се сътои от тези гръцки думи, които се появяват само веднъж в текста на Целз, обикновено след описание на обекта, с формулировка от типа quod Graeci vocant (“което гърците наричат“) или quod a Graecis appellatur (което се нарича от гърците).

Различни са случаите на предаване на гръцката терминология в книгите на Целз:

Латинизация на гръцки термини:

apostema – абсцес
asthma - астма
catarrus - катар
carcinoma – образуване
catapotium - хапче
cataplasma – лапа
chirurgos - хирург
clyster - клизма
emplastrum - пластир
iatraliptes - масажист
nitrum - сяра
chalkitis – мед

Гръцките термини със суфикса „-ma” означават патологични състояния и лечебни форми, а тези със суфикса "-sis"

- steatoma – подутина от мастна тъкан
- malagma – вид омекотяващо лечебно средство за външна употреба
- phrenesis - безумство
- phthiriasis - въшливост
- sycosis – смокиня, кожно петно с форма на смокиня

Целта на Целз е да латинизира гръцките термини и да ги представи с латински лексеми и словосъчетания с оглед на римската аудитория.

Статията е част от историята на: