Начало История на медицината Създаване на първите български лечебни заведения по хематология и трансфузиология

Създаване на първите български лечебни заведения по хематология и трансфузиология

От 1948г.

Създаване на първите български лечебни заведения по хематология и трансфузиология  - изображение

В първата половина на 20 век сред водещите български медицински структури по хематология и трансфузиология са Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). Наред с нея функционират и Националният център по трансфузионна хематология в София (НЦТХ), както и хематологичните клиники към медицинските университети и Военно-медицинската академия.

Тази здравна институция (НСБАЛХЗ) има над 60-годишна история. Тя е „наследница” на построения през 1948 година Научноизследователски институт по хематология и кръвопреливане (НИИХК). Лечебното заведение е сред водещите български медицински институции, функциониращи в областта на профилактиката, диагностиката, комплексното третиране на хематологичните болести. Там се оказва специализирана медицинска помощ на пациентите с вродени и придобити заболявания на кръвта от цяла България. Нещо повече, в лечебното заведение се реализира научноизследователска и приложна дейност, обвързана с хематологията, провежда се и обучението на студенти, както и следдипломната квалификация на медицинските специалисти.

През 1946 г. военната станция по кръвопреливане, формирана от медицинските служби на III Украински фронт на Съветската армия, преминава под опеката на Министерството на народното здраве. Дадено й е името „Областен институт по кръ-вопреливане“. Разширяването на институцията през 1948 г. води до създаването на „Научноизследователски институт по хематология и кръвопреливане“ (НИИХК). През 1953 г. институтът се мести в сградата на ул. „Пловдивско поле" № 6, където се функционира и към днешна дата.

През 1972 г. „Научноизследователският институт по хематология и кръвопреливане“ преминава под опеката на Медицинската академия. Преименува се в Научен институт по хематология и кръвопреливане (НИХК), а след 1990 г. институцията става отново е независимо здравно заведение. През 1996 г. с Постановление на Министерски съвет № 53 Националният център по клинична и трансфузионна хематология и Републиканският център по кръвопреливане и хематология към Софийска община са преобразувани в Национален център по хематология и хемотрансфузиология (НЦХТ). С Постановление №32 от 2008 г. националният център е преобразуван отново в Национален център по трансфузионна хематология и Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Структурните промени на Института (допреди това център и болница), направени след създаването му, са извършени най-вече, за да се улеснят основните му задачи и да се подпомогне напредъкът в диагностиката. По този начин се улеснява профилактиката и третирането на заболяванията на кръвоносната система, снабдяването с кръв и хематологични съставки на медицинските заведения, подобрява се сигурността при кръвопреливане, създаването на диагностични и лечебни препарати.

В следващите години са разкривани следните отделения, лаборатории и сектори:

1952 г. - Лаборатория за производство на редки серуми, Лаборатория по биохимия, Лаборатория по патофизиология;
1953 г. - Клиника по хематология;
1955-1956 г. - Клинична лаборатория, Лаборатория по кръвосъсирване, Цитоморфологична лаборатория, Лаборатория по патоморфология, Организационно-методичен сектор (след 1961 г. институцията е разширена и преименувана в  Организационно-методична секция);

След разширяването на Отделението по кръводаряване, през 1957 година отваря врати Софийската градска станция по кръводаряване. Впоследствие институцията е наречена Републикански център по кръвопреливане.

След това са създадени:

1958 г. – Лаборатория по имунохематология, Лаборатория по микробиология;
1962 г. – Лаборатория по кръвоконсервиране;
1970 г. – Лаборатория „Нормативни и патологични хемоглобини”;
1972 г. – Национален институт по хематология и кръвопреливане (включен в състава на Медицинска академия);
1976 г. Секция „Плазмени биопрепарати и плазмозаместители", включваща биохимична лаборатория, отделение „Крьвоконсервираие", Лаборатория за контрол на кръвни биопрепарати (след 1982 г. в като част от структурата й стават Лабораторията по плазмофракциониране и биопрепарати и Лабораторията по биохимия и лиофилизация);
1983 г. - Към  НИКХ се включва Лабораторията по имунохематология и трансфузиология на бившата МА;
1988 г. - Лаборатория за производство на албумин и специфични имуноглобулинови препарати;
1990 г. Секция „Антиеритроцитни серуми и дарителска афереза". НИХК е отделен от МА като автономно медицинско заведение, наречено Национален център по хематология и кръвопреливане;
1992 г. Лаборатория по заместителна терапия;
1994 г. Лаборатория „Диагностични хемостазни препарати”. Флоуцитометрична цитологична лаборатория;
1995 г. Лаборатория по имунология на тромбоцитите;
1996 г. НЦХТ се обединява с РЦК и се създава Националният център по хематология и трансфузиология:
2000 г. Лаборатория по цитогенетика и молекулярна биология и Болнична аптека;
2004 г. Отделение за трансплантация на хемопоетични стволови клетки;
2010 г. Специализиран хематологичен лабораторен блок.

Директори на центъра (болницата) през годините са проф. Ив. Тимов (1948-1950), проф Cm. Кабакчиев (1950-1953), проф. Ат. Анастасов (1954-1958). проф. В. Серафимов-Димитров (1958-1981), проф. An. Добрева (1981-1989) проф I Меките (1989-1996), Доц. Д. Аврамова (1996-000), проф. Т. Лисичков (2000 -2003). доц. А. Андреев (2003 2008), доц. Дж. Хобжабжик (2008) и доц. Cm. Тошков (от 2008 г.).

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов".

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаНормативни актовеНовиниЛюбопитноСпециалистиОрганизацииЗаведенияМедицински изследванияАлтернативна медицинаКлинични пътеки