Създаване на субкутален артероивенозен шънт от Сперлинг

От 1967г.

Една година след статията на д-р Бреша и д-р Чимино, M. Сперлинг (Вюрцбург, Германия) съобщава, че е успял да създаде анастомоза от край в край между радиалната артерия и черепната антебрахиална вена в предмишницата на 15 пациенти с помощта на хирургически телбод. Събитието се е случило през 1967 година и е отразено в статията за германски вестник „Die subkutane arteriovenöse Fistel zur intermittierenden Hämodialyse-Behandlung” Субкутален артериовенозен шънт за периодично хемодиализно лечение”.

Този тип анастомоза, осигуряваща постоянен съдов достъп бива приета доста добре през следващото десетилетие, защото функцията й обосновава ограничаването на притока на кръв към хирургически направените артериовенозните фистули за хемодиализа.
Създаването на анастомозата от край в край е техническо предизвикателство за хирурзите, а допълнителен проблем може да възникне, защото диаметрите на артериите и вените са различни. Поради увеличаването на броя на пациентите в напреднала възраст, лицата с хипертония и диабетиците, при които има рискови кръвоносни съдове и възможност да се развие Стийл синдром кражба синдром. За тези хора артериовенозната фистула трябва да е последната алтернатива за осигуряване на постоянен съдов достъп. Анастомозата от край в край е хирургическа манипулация, която се използва масово при започване на хемодиализа, въпреки това техниката с телбода никога не е била приета като рутинна за изпълнение.
За транслуменална реканализация на артериите, чиито кръвоток е нарушен от наличието на атеросклеротични плаки, д-р Чарлз T. Дотър и неговите колеги (от Портланд, САЩ) въвеждат нов тип балонен катетър. Така първата ангиопластика отразява съществения си принос за решаване на един от най-големите проблеми в съдовата хирургия и хирургията, осигуряваща постоянен съдов достъп.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа