Създаване през 1961 г. на катедрата по патофизиология на Медицински факултет във Варна

От 1961г.

Варненската катедра по патофизиология към медицинския факултет е една от петте основни, които, на практика, са основополагащи за цялото медицинско учебно заведение. Официално е създадена през 1961 г.

Първи ръководител на институцията е доц. Здравка Кемилева (по-късно тя става професор). Първите й асистенти са Анелия Узунова (по-късно, освен че става професор, тя ръководи и катедрата по патофизиология Плевен) и д-р Кольо Великов. Впоследствие, работа започват Иван Козарев и Калинка Демирева. След известно време и двамата стават доценти. Професор Кемилева ръководи работата в катедрата до 1971 г, а по-късно поема управлението на катедрата в МУ София. Именно там тя защитава дисертацията си за "доктор на науките" (1980).

Базисната тематика, в която е съсредоточена работата в катедрата от този период е ролята на тимусната жлеза в регулацията на имунните процеси. Под ръководството на проф. 3. Кемилева биват защитени 3 дисертации - на А. Узунова., И. Козарев., М. Щерева. Професор Кемилева, като ректор на МУ Варна (1963-1966). Допринася и за изграждането и укрепването на институцията.

Професор Иван Попдимитров е следващият ръководител на катедрата. Той работи там от 1971 до 1988 г. Преди това медикът е аспирант по патофизиология. Завежда и секцията по патофизиология и експериментална терапия на НИИХК София. Съавтор е на няколко учебници по патофизиология. Освен това, под негово ръководство биват защитени 3 кандидатски дисертации - от К. Великов, Ц. Цеков и К. Демирева.

Основно направление в научната работа заемат проучванията на протеиновата обмяна и микроциркулацията, както и приложението на белтъчните хидролизати и белтъчните плазмозаместители. Професор Попдимитров инициира създаването на радиоизотопна лаборатория с ръководител К. Демирева, обслужваща и други катедри към МУ Варна. Разработват се научни теми между клиничните катедри oт МУ Варна, БАН, ВМЕИ Варна, обучавани са специалисти невролози от Североизточна България в областта на функционалната елекрофизиология.

Доцент Иван Кошрев ръководи катедрата в периода от 1991 до 2000 г. Медикът организира и ръководи работата в Катедрата по патофизиология на филиалния факултет в Добрич (1978 -1991). Лекарят създава учебници и ръководства по патофизиология. В този времеви период биват защитени две дисертации на Г. Бекярова (по-късно тя става доцент) и Р. Радев.

В началото на ХХI век катедрата се ръководи от доц. Ганка Бекярова. Благодарение на промени в структурата на Медицински университет Варна, през 2001 г. се създава обединената катедра по физиология и патофизиология. За неин ръководител е избран физиологьт Негрин Негрев. Четири години по-късно работата в институцията е поета от физиологът доц. Златислав Стоянов, а след това - отново от доцент Негрев.

Секторът по патофизиология, под ръководството от доц. Г. Бекярова, разполага с две учебни зали и лаборатории. Лекционният курс се представя най-вече мултимедийно. Въвеждат се модерни форми на обучение (решават се клинично-ориентирани медицински казуси и задачи). Утвърдено е обучение посредством свободно избираеми дисциплини (СИД) (като например "Патофизиология на екстремните състояния" и "Ендотелна дисфункция и оксидативен стрес в патогенезата на сърдечносъдови заболявания и метаболитен синдром").

Патофизиологичните лекции са преподавани на студенти от няколко специалности в Медицинския колеж, както и отделни лекции, предназначени за специализанти (по вътрешни болести). Те най-често касаят нововъведенията в патогенезата на определени социално значими заболявания. Патофизиолозите от катедрата могат да се похвалят с немалко научни публикации у в страната и в чужбина, както и авторски свидетелства за изобретения и удостоверения за рационализации.

По статията работи: Виктория Милова

Още по темата:

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: 1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов".

Снимка: http://www.hidoctor.ir/