Създаване на първата болница за деца в Лондон през 1852г.

От 1852г.

Приносът за появата на първото специализирано детско заведение в Англия се приписва на британския лекар Чарлз Уест. Докато се обучавал в Париж и в Бон през 30-те години на 19-ти век, Уест забелязал, че в Страната на петлите, за разлика от родината му, отдавна съществували специални лечебни заведения за малчугани, където те били приемани да се наблюдават с дни. А детското здравеопазване било на доста по-високо ниво от британското.

Затова когато се прибрал в Англия, докторът целенасочено постъпил на работа в лондонски диспансер за деца и жени. Той бил абсолютно решен да създаде институция за лечение на болни хлапета, която щяла да бъде първата такава по рода си на Острова. Логично, Уест направил всичко възможно да привлече към каузата управителите на диспансера, но, уви, не успял и се принудил да действа без оказаната му подкрепа.

Началото

През 1850г., с помощта на своя колега и приятел Хенри Бенс-Джонс и други ентусиасти, Чарлз организирал специален комитет, който да се заеме с гореспоменатата мисия. До февруари 1852г. сумата за създаването на болницата била събрана и лечебното заведение "The Hospital for Sick Children" било факт. То отворило врати на територията на голямо имение, на прочутата лондонска улица "Great Ormond Street". Някога, преди 150 години, във въпросната сграда живеел личният лекар на кралица Анна – Ричард Мейд. Любопитното е, че именно неговата просторна библиотека започнала да изпълнява функцията на детско отделение.

Още от първия ден от съществуването на "The Hospital for Sick Children", създателите й осъзнали огромното значение на превръщането на институцията в комфортно и приветливо място за малките пациенти – такова, в което те ще забравят за страха си и ще позволяват на медиците да ги лекуват без напрежение и нерви. Ето защо леглата били покрити с меки покривала, навсякъде били пръснати играчки, а усмихнати дами от висшата класа редовно посещавали малчуганите, за да ги занимават и разведряват. Арт-терапиите, учудващо или не, още тогава били важна част от оздравителния процес.

Що се отнася до Уест, той имал три основни цели, свързани с болницата. На първо място, тя да оказва адекватно лечение и грижа на децата на бедни хора; институцията да окуражава клиничните проучвания, касаещи педиатрията като част от медицинската наука; и акцент върху обучението на квалифицирани педиатри и медицински сестри.

В първите няколко години от съществуването си заведението разполагало само с 10 легла (по-късно те се увеличили на 20), а пациентите основно били от близките бедни квартали. Като към всяко ново нещо, и към това в началото хората проявили немалка доза недоверие, но много скоро славата на болницата се разпространила из целия град. Самият Чарлз Дикенс написал статия в известно списание, за да популяризира "The Hospital for Sick Children" малко след отварянето й. Първоначално тук на едно място се лекували мъници с различни заболявания – от сериозни състояния като бронхит, туберкулоза и сифилис до по-незначителните диария и хрема, например.   

Иначе, институцията била основана главно чрез дарения, предоставяни от заможни персони. За допълнително набиране на средства редовно се организирали специални фестивали и културни мероприятия, на които били канени различни писатели и артисти като гореспоменатия Дикенс и Оскар Уайлд.

Разрастването

Шейсетте години на 19-ти век били свързани с внушително разширяване на лондонската детска болница. През 1860г. в нея се лекували 384 мъници, а общият брой на прегледаните пациенти бил 6,833. Съвсем естествено, персоналът също се увеличил и вече включвал: 7 лекари, 5 хирурзи, зъболекар, фармацевт и 24 медицински сестри.

До 1870г. двете основни сгради, съставляващи заведението, се оказали толкова претъпкани с болни, че нуждата от създаване на нова постройка станала очевидна. Същата била построена в периода от 1871г. – 1875г., а през 1878г. било изградено и изолационно отделение за покосените от инфекциозни заболявания. Разрастването на болницата обаче продължило през годините и в началото на новия, 20-ти, век тя можела да приюти повече от 2000 дечица.

И въпреки че още през 1876-та, доктор Уест напуснал заради неразбирателство с представителите на болничната управа, той не се отказал да следи отблизо развитието на "The Hospital for Sick Children". Тя пък продължила чак до наши дни да е еталон за подражание по отношение на професионализма на лекарите си, които редовно преминавали през различни обучения и стриктно и съвестно изпълнявали своите задължения.