Създаване на скалата "Уонг-Бейкър "за оценка на болката при децата през 80-те години на 20-ти век

От 1981г.

Скалата "Уонг-Бейкър" за оценка степента на болезнени усещания при най-малките днес се използва от много специалисти от цял свят в научните им търсения. Бързаме да ви кажем, че тя била разработена в началото на 80-те години на миналия век от две инициативни дами – Дона Уонг и Кони Бейкър. През 1981-ва, много скоро след като завършила училище, Кони Бейкър започнала да работи като детски консултант в медицински център в Тулса, в щата Оклахома. Мисията на младата жена била да помага на малчугани и на техните семейства да се справят с негативните усещания при болест или преживявана физическа травма. В работата си Кони обичала често да се доверява на играта като метод за управление на емоциите и разрешаване на проблемите. В хода на сесиите си американката забелязала, че при някои деца /особено тези с изгаряния/ болката не била туширана по правилния начин от медицинските експерти. В резултат на това, тези мъници не успявали да се включат като другите в играта, нито да се фокусират в нещо, различно от страданието си. Бейкър обаче установила и друга, още по-притеснителна подробност – че когато се оплакват, че ги боли, децата често не получават нужното внимание и дори - са обвинявани в лъжа. Горе долу по-същото време, в болницата, в ролята на педиатричен консултант, била назначена медицинската сестра Дона Уонг. Двете жени започнали да обменят опит и идеи и Кони споделила своите гореспоменати наблюдения в практиката. Инициативните дами стигнали до съвместното заключение, че е необходим по-добър начин за установяване и измерване на болката при хлапетата, с цел те да получават адекватна и навременна форма на облекчение на страданието си. Затова те се втурнали да научат всичко, което до този момент било известно по темата.

Дона и Кони открили, че в науката вече съществуват, макар и малко на брой, няколко системи за дефиниране на болката при деца – използващи цветове, покер чипове и други елементи. Една от тях, невидяла бял свят и реализация, включвала оценка на четири вида лицеви физиономии, изразяващи различна емоция. Дамите адаптирали няколко от скалите за възрастни и ги комбинирали със съществуващите педиатрични такива, започвайки да ги прилагат на пациенти. Резултатите не закъснели и били доста показателни. Оказало се, че малките деца срещат значителна трудност да работят с която и да е цифрова скала (тъй като не познават добре числата), както и с онези инструменти, включващи в себе си непозната дума или термин. Някои от хлапетата пък не разпознавали добре цветовете, така че скалите, разработени на този принцип, също не били подходящи за тях. Всички деца все пак реагирали еднакво добре на онази скала, в която се използвали лицеви изражения.

Затова Бейкър и Уонг измисли следното нещо: на деца в училищна възраст жените раздали лист хартия с нарисувани на него шест празни кръгчета, разположени в права линия. Тогава хлапетата били помолени да помислят за болезненото преживяване и да нарисуват в кръгчетата изражението си за това как са се почувствали, преживявайки различна степен на болка. В началото своеобразните "емотикони" били придружени с числови оценки от 0 до 5 – като 0 означавало отсъствие на болка, а 1 до 5 – интензитета й във възходящ ред. Така именно било поставено началото на съществуването на скалата "Уонг-Бейкър".

Мъниците участвали дейно в усъвършенстването на проекта. Те проявили голямо въображение в изобразяване на лицата върху белия лист – рисували ги с различни прически и цвят на косата. Дори и след като била нарисувана от професионалисти, в практиката си Кони Бейкър продължавала да дава на децата да я рисуват сами, проявявайки творчество – доказано усъвършенстван начин за справяне с лоши спомени. Впоследствие, скалата била модифицирана за деца от различни възрастови групи, създадена била и система за статистическо отчитане на резултатите от нея /разработена от съпруга на Дона Уонг/.

Създаването на скалата, както и на редица други подобни на нея, безспорно революционизирали представата за болката при децата и помогнали много в намирането на адекватни средства за справянето с нея.

Статията е част от историята на:

• История на третирането на болката при децата