Същности на жизнените явления у човека според Парацелз

От 1465г.

Парацелз установява четири стълба за медицината: философията, от която трябва да започват всички медицински умения, астрономията, чието следствие е астрологията, алхимията и sapientia (мъдрост), като поставя мъдростта на най-високо място.

Вместо етиологичното значение на четирите хуморални съставки (според Гален) той предлага през 1465 година теория за четирите човешки същности: астрална, природна, духовна и тази на отровите, единствената, която сякаш има обективна основа. В съгласие с физиолозите от Средновековието той вярва, че жизнените явления са насочвани от нематериалното начало "археа", различно от душата, чиято мисия е да запази характерните черти на всички тела, специфичните качества на организмите и равновесието на индивидуалния живот. Съюзът на "археа" с организираната материя произвежда живота, квинтесенцията.

Наравно с точните наблюдения и схващания Парацелз е често неясен, небрежен и непоследователен, например при описването на женските болести. Но, изглежда, не буди съмнение, че е спомогнал за прогреса на терапевтиката, отбелязвайки прехода от мистичната алхимия, към продуктивната химия, дори без да е представил практични резултати, както с по-малко показност са ни завещали по-специално някои от неговите съвременници. По подобен начин той е съдействал да напреднат патологията и физиологията, изтръгвайки ги от подчинението на древните учени. Обновителната му роля в посочените области, макар все още подценявана от тези, които смятат Парацелз за претенциозен и невеж човек, е равностойна на Везалий в анатомията. Парацелз не само въвежда химията в медицината, но тласка науката по пътя на експерименталните и самостоятелните изследвания – основа на новия успех.

Статията е част от историята на:

• История на Парацелз