Сюзън ЛаФлеш Пикът: първата жена лекар от индиански произход в САЩ

От 1865г.

Когато била още дете, Сюзън ЛаФлеш Пикът наблюдавала безпомощно агонията и смъртта на индианка от резервата в Омаха. Болната загинала, защото местният лекар категорично отказал да се погрижи за нея. Тази трагедия впоследствие мотивирала Сюзън да стане лекар, за да предотврати вероятността да става свидетел на подобни гледки и да бъде полезна на хората от резервата. Любопитното е, че Пикът била първата дама с индиански корени в Страната на неограничените възможности, която получила държавно финансиране, за да учи, и била първата такава, станала лекар отвъд Океана.

Малко биография

ЛаФлеш била родена в резервата в Омаха, Небраска, през 1865 година. Тя посещавала училище до навършване на 14-годишната си възраст. След като няколко години била обучавано вкъщи, момичето било изпратено в института "Elizabeth Institute for Young Ladies" за жени в Ню Джърси. На 17 години младата дама се завърнала в родния си дом и започнала да преподава в училището, намиращо се в резервата. По време на своята учителска дейност, Пикът имала щастието да се запознае със здравния специалист и етнолог Алис Флетчър. Много бързо двете жени се сприятелили и Флечър станала ментор на Сюзън, окуражавайки я да се посвети на лекарската професия. Алис успяла да осигури финансова подкрепа на девойката и в крайна сметка тя постъпила в женския колеж по медицина в Пенсилвания, от който се дипломирала успешно през 1889-та година.

В действие

Веднага след приключване на образованието си, американката се завърнала в резервата в Омаха и била назначена за лекар в интерната, локализиран на неговата територия. Освен с преподаване, тя била ангажирана със съблюдаването на хигиенните и здравните навици на учиниците.

Едновременно с това, Сюзън започнала да преглежда и да оказва медицинска помощ на хора с всякакви здравословни проблеми, живеещи в резервата – болни от туберкулоза, от холера, от дизентерия и от трахома. Освен че полагала усилия да помага с каквото може на нуждаещите се и на страдащите, Пикът започнала да обучава хората от индианската общност в Омаха за това как да се предпазват от сериозни заразни заболявания. В обществени дискусии тя апелирала горещо и за въздържание от алкохол, тъй като алкохолизмът и последиците от него били сериозен проблем в резервата. Не е случайно, че кампанията й срещу вредата от алкохола продължила до края на живота й и дала завидни резултати. Една от най-големите й битки обаче безспорно била срещу туберкулозата. През 1915-та коварната инфекция отнела живота на съпруга й и този тъжен сценарий я накарал още по-ожесточено да се впусне в битката с коварното заболяване. Тъй като по това време медицината още не разполагала с ефикасни средства за лечение на състоянието, Сюзън заложила на обучение за превенцията срещу него. Тя апелирала за поддържане на чистота, добра хигиена и условия на живот, както и със справяне с популацията на домашните мухи, които тогава се смятали за основни разпространители на заразата.

В крайна сметка, Сюзън ЛаФлеш Пикът се отличила с изключителната си активност и неуморност в преследването на редица добри каузи и името й се наредило до редица уважавани специалисти, допринесли за развитието на американската медицина.