Начало История на медицината Творба на Фредерик Хопкинс от 1912 година, касаеща добавките в здравословната хранителна диета

Творба на Фредерик Хопкинс от 1912 година, касаеща добавките в здравословната хранителна диета

От 1912г.

Творба на Фредерик Хопкинс от 1912 година, касаеща добавките в здравословната хранителна диета - изображение

Фредерик Гоуланд Хопкинс (1861-1947 г., на снимката по-долу), наричан Баща на британската биохимия, е сред основните имена, повлияли на английската биохимична мисъл и експерименталната биохимия.

Изследователят твърдо подкрепя идеята за съществуването на витамините. Той се противопоставя на т.нар. "виталистична" представа на много от съвременниците си. Хопкинс се обучава в английската медицинска гимназия "Guy’s Hospital Medical School", а на 27 години се посвещава на химията. След приключване на образованието си, ангричанинът работи няколко години в медицинското училище като лабораторен техник (през деня) и като клиничен химик в частната клинична лаборатория (през вечерта).

Ученият изследва състава на пикочната киселина, а благодарение на ранното си обучение и опита си като анализатор, Хопкинс разработва нов (превъзходен) метод за определяне на химичния състав на урината (през 1892). Макар, в крайна сметка, методът на изследователя да се заменя от още по-съвършени, процедурата на Хопкинс остава една от най-точните и надеждни в продължение на няколко десетилетия.

Заедно с колегата си Сидни У. Коул, Хопкинс модифицира специфична протеинова реакция. Тяхната съвместна работа довежда до откритието и изолирането на веществото триптофан през 1901 година. Изследователите стигат до заключението, че то е от съществено значение за оптималния растеж. През 1921 г. Хопкинс изолира и наименува субстанцията глутатион-трипептид. Той е откривателят и на ензима ксантин-оксидаза.

През 1898 г. Хопкинс се присъединява към учените от Катедрата по физиология в университета в Кеймбридж, но едва през 1911 г., когато навършва близо 50 години, изследователят успява да отдели време за собствените си изследвания. Така през 1914 г. той става председател, а по-късно и първият професор по биохимия в Кеймбридж. Неговият отдел се превръща в магнит за другите биохимици. След като Хопкинс въвежда дисциплината биохимия в учебната програма по природни науки в Кеймбридж през 1935 г., лекциите по биохимия постепенно стават широко разпространени в почти всички английски университети.

През 1912 г. химикът публикува труда си "Feeding Experiments Illustrating The Importance of Accessory Factors In Normal Dietaries" ("Хранителни експерименти, илюстриращи значението на добавките в нормалната диета"), който вероятно е сред най-известните му научни произведения. Той разсъждава, че нормалната храна вероятно съдържа неизвестни компоненти, които липсват в синтетичната диета на лабораторните животни, съставена от пречистен протеин (казеин), въглехидрати (нишесте) мазнини (свинска мас), минерални соли и вода. По някакви необясними причини подрастващите лабораторни мишлета, хранени с такова „меню”, не успяват да пораснат (дори да губят телесно тегло), освен ако не получават ежедневно малки количества мляко. Хопкинс твърди, че млякото съдържа "допълнителни хранителни фактори", които са нужни за оптималното развитие и растеж.

Ако трябва да обобщи написаното до тук, то ще кажем, че според изследователя съществуват физиологични стойности на определени вещества в естествените хранителни продукти, които не могат да бъдат изолирани чрез обикновените методи на химичен анализ. Освен това, те не се включват в общите енергийни стойности, но са абсолютно необходими за оптималния растеж и поддържане на доброто здраве. Химическата природа на тези вещества остава загадка за още съвсем малко време.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Снимка: Biographera.net

http://clinchem.aaccjnls.org/content/43/4/680.long#abstract-1

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияСнимкиЛеченияФизиологияСъставкиЛюбопитноХранене при...Алтернативна медицинаЗдравни съветиСпортЕ-тата в хранитеМедицински изследванияБотаника