Теодор Трончин - лекарят на френския елит през XVIII век

От 1703г. до 1781г.

Теодор Трончин е швейцарски лекар, роден на 24 Юни 1703 в Женева. Медикът става известен не толкова заради невероятните си открития, а с изключителния си подход към пациентите. Специализира в сферите на гинекологията и педиатрията. След като славата му нараства значително, самият дук на Орлеан посещава швейцареца, като го моли да прегледа болните му деца.

Наследниците на дука не само оздравяват напълно под грижите на женевския специалист, но и получават поредица от напътствия как да подобрят здравето си за в бъдеще. Лекарят-терапевт е поканен от близките на благородника да открие свой кабинет в Париж. Така Трончин се озовава във френската столица и скоро славата му на брилянтен медик се разнася като пожар сред представителите на местният кралски елит.

Самият Волтер казва за своя приятел от Женева, че е „Висок, красив като Аполон и мъдър като Асклепий“. Лекарят получава все повече покани от знаменити благородници, както и от техните дами, да се грижи за болни членове на знатните семейства. Става известен с изключително успешната си превенция срещу едрата шарка. За целта Трончин ползва методът инокулация. Той взима кръв от вече заразен човек и я инжектира в горния слой на кожата на пациента си. Така имунната система изгражда антитела срещу зловредните микроорганизми.

Макар инокулизацията да е измислена от британеца Едуард Йенър, този вид имунизация е популяризиран във Франция от швейцарския медик-звезда. Трончин изработва за парижкия елит чрез същия способ ваксини против полиомиелит, тетанус и дребна шарка.

Основният аспект в работата на Теодор Трончин, който го прави предпочитан лечител в кръговете на френските благородници, е неговият персонален подход към пациента. Швейцарецът се абстрахира напълно от студеното и неутрално поведение, което се считало за еталон сред медиците през 18-ти век. Вместо да е безпричастен към заболелите, той показва състрадание и изгражда емоционална връзка с лекувания. Известният лекар разпитва пациентите си за тяхната дневна рутина и ги съветва какво трябва да променят в нея, ако искат да бъдат по-здрави.

Най-често швейцарецът препоръчва на своите пациенти да се движат повече, да избягват прекалената консумация на вредни храни и да поддържат добра хигиена. Трончин съветва дамите да прекарват възможно най-много време навън, тъй като в тази епоха жените стояли на закрито през по-голямата част от живота си. Господата, ползващи услугите на известният лекар, били информирани, че прекалената консумация на алкохол ще ги направи по-податливи на зарази.

Женевецът разбива няколко от здравословните митове, на които стават жертва дори и благородниците. Той пръв съветва бременните знатни дами да не се подлагат на диети, а на родилките препоръчва да не увиват в стегнати пелени крайниците на рожбите си. Също така обяснява на своите пациенти как да поддържат въздуха в покоите си свеж и как да спазват елементарна хигиена в спалните си помещения.

„Бюрото на Трончин“ (La table à la Tronchin) става хит в Париж в средата на 18-ти век. То представлява писалище, пригодено за изправен човек. Според медикът седенето по цял ден води до множество заболявания, особено при жените. Други въведения в лайфстайла на аристократите, които швейцарецът вкарва, са сутрешното бягане, както и носенето на по-свободни дрехи от представителите на нежния пол, които искат да спортуват в началото и края на деня.

Славата на Теодор Трончин му осигурява не само множество от знатни клиенти, но и достъп до пировете и баловете, организирани от парижкия елит. Лекарят получава покани за всяко по-голямо събитие във френската столица. Швейцарецът е канен многократно на вечеря дори от кралската фамилия! За известността на роденият в Женева медик допринася и неговия ведър характер. Във Френската здравна академия се говорело, че Трончин е най-светският представител на факултета, защото неговите атрактивна външност и любов към забавленията го правят предпочитана компания на всички пиршества.

Замяната на ортодоксалното лечение с нови, по-иновативни подходи става причина за смесената критика, която той получава от своите колеги. Докато някои медици са запленени от идеята за подобряване на здравето на своите пациенти чрез прости действия като спорт и завишена хигиена, други го обвиняват в „превръщане на медицината от наука в шарлатанска практика“. Век по-късно за него се говори, че връща „Изкуството на Асклепий“ обратно в епохата на Средновековието.

Независимо дали методите на Трончин за назадничави или иновативни, женевецът оставя активна следа във френската история. Неговите методи дълго време са неизменна част от ежедневието на парижката аристокрация. Славата му стига дотам, че широкото дамско облекло се наричало „рокли на Трончин“, а сутрешните разходки - „трончинер“.

По статията работи: Георги Динев