Теории на Николай Вавилов за произхода на културните растения

От 1921г.

В началото на 1921 г. Николай Вавилов се е установил в Петроград, където станал завеждащ Бюрото по приложна ботаника и селекция.

Целта му е била да положи всички усилия за развитието на земеделието в младата съветска държава.

През 1921 г. ученият станал делегат на Международния кон­грес за селското стопанство в САЩ, на който изнася доклад за открития от него закон за хомоложните редове.

Докладът е пожънал голям успех в резултат, на което ученият се е срещнал с много генетици, известни по това време. Успял е да работи дори в лабораторията на биологога Томас Морган.

Взел е активно участие като консултант в прего­ворите с Министерството на търговията и промишлеността на САЩ за доставката на семена за съветската страна.

По негова инициатива в Ню Йорк дори е организирано Бюро за интродукция на растения за РСФСР. Посетил е и Бюрото за растителна индустрия при Департамента на земеделието във Вашингтон.

След завръщането си в родината Вавилов започнал да разработва пътищата на бъдещите съветски експедиции като първоначално се заел с подорбно изучаване трудовете на женевския учен Алфонс дьо Кандол "Ботаничес­ка география" (1855 г.) и "Произход на културните растения" (1883).

Според дьо Кандол родината на културните растения е била там, където те се срещат в диво състояние. Н. И. Вавилов открил много факти, които противоречат на това схващане и е стигнал до следните изводи:

1. Според Вавилов при разгадаване на произхода на културните растения трябва да се обърне внимание на важни подвъпроси, а именно - за произхода на отделните видове и дори групи културни растения.

Той подкрепил това си твърдение с факта, че не всички видове културни растения могат да се приемат като единно цяло, защото са съвкупност от различаващи се помежду си разновидности. Например пшеницата - меките пшеници включват хиляди различни форми.

2. Диворастящите видове, които съответствали на културните форми не могат във всички случаи да се приемат като техни родоначалници, тъй като обикновено това са близки форми, които са връзката между култур­ните растения и техните изчезнали прадедни форми.

Според Вавилов ключът за разкриване на центъра на формообразуване на един вид е трябвало да се търси във видовия биотип и географското му разнообразие. Формообразуващият център е бил там, където има най-голямо разнообразие от форми на съответното растение.

Ученият е успял да отдели 5 области като формообразуващи центрове на културните растения, а именно:

• Югозападна Азия
• планински Китай
• Етиопия (Абисиния)
• Средиземноморието
• Централна и Южна Америка (планинско Мексико, Гватемала, Колумбия, Перу, Чили)

Схващанията на Вавилов за центровете на формообразуване са били в пълно противоречие с историческите и археологическите теории за възникване на земеделието в долините на големите реки Ганг, Ефрат и Нил. Това още повече е стимулирало руският учен да докаже своите твърдения.

Статията е част от историята на:

• История на Николай Вавилов