Терапевтична употреба на маслото от лайка в страната ни в началото на 20 век

През 1914 година в старата ни е формирана тогавашната научна кооперативна организация, преименувана на Българско кооперативно аптекарско дружество. По-късно през 1919 година към дружеството отваря врати институт, разполагащ със собствена лаборатория и добре обучен персонал. След този момент започва да се проявява по-голям интерес към диворастящите лечебни растения у нас. Макар институцията да не съумява да повлияе в създаването на законови текстове за защитата на лечебните растения, организацията налага своя опит и авторитет относно използването на голям брой лечебни растения. За съжаление и в миналото, и към днешна дата хората са склонни ежегодно да унищожават ценни билки, който при събирането или са негодни, или неправилно събрани, съхранявани и изсушени. Нещо повече, по този начин пораженията и щетите са още по-големи, особено за лечебните растения, които са рядкост в природата.

През 1923 година тогавашното Министерство на земеделието и държавните имоти открива опитен институт в град Казанлък, известен с името „Опитно поле по розовата култура”. Една от основните задачи на институцията и е решаването на спешни въпроси, касаещи отглеждането на маслодайни рози и изследване на етерични и медицински растения, взети като диви от горските или полски местности или извън граница. И така, в страната ни чрез полски опити учените установяват приспособяването на билките към културните полски условия, а чрез лабораторни опити се установява качеството на техните масла, дроги и семена. Сред тези лечебни растения е и лайката.

Нека поговорим за употребата на лечебното растение в страната ни

Цветовете на лайката съдържат около 0,4 —0,5% етерично масло. То се получава чрез дестилация. Растението съдържа още смоли, захари, слизести вещества, танин, минерални соли. В медицината  маслото, извличано от лечебното растение, се нарича "Oleum Chamomillae", "Kamillend", "Essence de Camomille".

В Европа писмени данни за маслото от лайка са съхранени още от 1488 година. За пръв път билката е включена в аптечен ценоразпис в Берлин през 1574 година, а през 1589 година растението е вписано в медицинското издание "Dispensatorium Horucum".

За медицински цели маслото от лайка започва да се произвежда в България в първите години на 20 век. То има леко синкав цвят. Първоначално се счита, че специфичният оттенък се дължи на дестилационния процес при производството на ценния продукт (вярва се, че синкавият цвят се придобива от стените на медните съдове, в които се дестилират цветчетата, но по-късно, когато цветовете започват да се дестилират в стъклени съдове, маслото отново е със същия цвят). Макар маслото да се отличава с ценни медицински свойства, растението съдържа малък процент етерични субстанции. Поради тази причина българските розоварни започват да дестилират цветовете на билката с лимоново масло. Продуктът се разпространява на българския фармацевтичен пазар под името "Chamomillae citratum".

Етеричното масло, както стана ясно по-горе, е синьо на цвят, но ако се съхранява в стъклени и недостатъчно здраво запушени съдове или продуктът се изложи на слънчева светлина, лечебната субстанция постепенно добива зеленикав цвят, а после кафяв. Когато стане кафяв цвят лечебният продукт не бива да се използва.

Българските фармацевти препоръчват употребата на маслото от лайка като средство за пречистване на храносмилателната система (действа пургативно), нормализира стомашни неразположения (при преяждане и препиване). Към чай, приготвен от билката може да се добавят 1-2 капки масло, за да се засили ефектът й. Чистият чай може да се приема дори от бебета, при стомашни разстройства. Спирт, в който са сложени няколко капки масло, се използва за дезинфекция на рани и охлузвания.
Ботаническото име на лайката е Matricaria chamomilla. „Matricaria” произлиза от латинското наименование за утроба. По тази причина, не е чудно, че лайката и маслото от растението се използва за третиране на менструални спазми и родилни болки.

Както можете да се досетите, написаното до тук е малка част от данните, разказващи за медицинската употреба на маслото от лайка. Ценната лечебна течност е подложена на допълнителни изследвания, обхванали 20 век, а резултатите от тях подлежат на анализ и към днешна дата.