Терапия и имунология на улцерозния колит в съвременната медицинска епоха след 1951 г.

От 1955г.

След Втората световна война стартира ерата на рандомизираните клинични проучвания, които въвеждат на сцената модерната епоха, в която преобладават базираната на доказателства медицина. Окончателно медицинско проучване, посветено на улцерозния (язвения) колит от този период, което обхваща изчерпателна серия от клиничните характеристики на болестта, е дело на д-р Слоан. То обхваща 2000 пациенти с язвен колит. Публикувано е през 1950 г. Последващи клинични проучвания започват да установяват ефикасността от някои фармакологични интервенции. През 1955 г. Трулав публикува първото рандомизирано контролирано проучване на сляпо при пациенти с язвен колит в "British Medical Journal". Данните от него показват подобрение и намалена смъртност сред пациентите, приемащи кортикостероиди в сравнение с резултатите, констатирани при контролните пациентски групи.

Голяма концептуална промяна е на лице, след като шведският лекар Нана Шварц (1890-1986) публикува доклада си, който по случайност, установява впечатляващо облекчаване на симптомите на заболяването след лечение с медикамента сулфасалазин.

В опит да излекува артрита на своя крал Густав V, д-р Шварц синтезира това ново лекарство чрез химично свързване на сулфапиридин - известен антибиотик - с 5-аминосалицилова киселина (5-ASA или месалазин). При прегледа на данните от проучването си, Шварц забелязва, че пациентите, страдащи от артрит, които са заболели и от язвен колит, изпитват значително облекчаване на симптомите си.

Години по-късно друго рандомизирано контролирано проучване показва, че 5-АСА компонентът в сулфасалазина също е ефективен при третиране на язвен колит. По този начин на сцената се появява още един противовъзпалителен медикамент за лечението на улцерозен колит, който е с по-добър профил на действие и по-малко нежелани реакции.

През 60-те години на 20 век доктор Бийн и сътрудниците му откриват, че имуносупресивното лекарство меркаптопурин (6-МР) е ефикасно при пациенти с язвен колит. Като едно от първите "дизайнерски" лекарства - 6-МР първоначално е предназначен за употреба като химиотерапевтично средство. Създадено чрез съвместните усилия на химията и метаболитната биология, 6-МР има способността да инхибира (потиска) клетъчната пролиферация чрез имитиране на пуриновата структура. По този начин лекарството действа като "гаечен" ключ сред механизма на ДНК. Инхибирането на синтеза на ДНК най-силно засяга бързо разделящите се клетки (като например възпалителните). Откритието на сър Джеймс У. Блек и Гертруде Б. Елион, в крайна сметка, не само че е прието радушно, но и е отличено с Нобеловата награда за физиология и медицина от 1988г.

През 70-те години на 20 век е направено още едно откритие около другото лекарство от семейството на тиофурина - азатиопринът, който се метаболизира в 6-МР. Доказано е, че последният е ефективен  при лечение на улцерозен колит. Азатиопринът е сравняван и със сулфасалазина в рандомизирано контролирано проучване през 1975 г., което щателно демонстрира подобна ефикасност при тези медикаменти. Осезаем недостатък на тази конкретна група лекарства е рискът от усложнения, посвияващи недобре на костите, потискат си и функциите на мозъка. През 1980 г. е установено, че пациентите с полиморфизми в ензима тиопурин метилтрансфераза (TPMT) са особено застрашени от такива усложнения. Това се дължи на намалена инактивация на лекарството. Така варирането на TPMT-гена се отчита все повече при пациентите (и то преди започване на азатиопринова или 6-МР им терапия).

Основната еволюция в медицинската наука през последните 60 години е свързана с приложението на молекулярната биология и генетиката към разбирането на естеството на болестта улцерозен колит. Повече от хиляда писмени медицински труда са публикувани, изследвайки имунологията и молекулярната биология на заболяването. Това огромно количество данни служи като доказателство за и сложността на болестта, и за комплицираната й етиология.

Понастоящем като водеща теория за етиологията на улцерозния колит медиците постулират наличието на автоимунна реакция след неуспешен имунен отговор към неизвестна бактерия в дебелото черво. Молекулярните техники разкриват, че цитокинът ("тумор некрозис фактор алфа" - TNF) играе централна роля при възпалителните заболявания на червата. Така анти-TNF-a моноклонални антитела (като инфликсимаб и адалимумаб) са разработени, за да инхибират действието на TNF-a. Тези биологични лекарства към днешна дато се използват за лечение на тежките и рефрактерните форми на улцерозния колит.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на улцерозния колит и болестта на Крон в медицината