Тетрациклин от 1949 година: антибиотикът, синтезиран от актиномицети

От 1949г.

През 1944 г. Бенджамин Дъгар, пенсиониран професор по ботаника, се присъединил към лаборатории "Lederle Laboratories", поемайки програмата за извършване на скринингови изследвания на почвата. Сред стотиците почвени проби, взети за изследване на агенти с изразена антибактериална активност, учените се надявали „щастието им да се усмихне” и да се появят, нови и по-безопасни алтернативи на антибиотика стрептомицин, ползван до този момент за лечение на туберкулоза. Тази надежда, вдъхновена от хуманната мечта да спасят много човешки животи, станала реалност през 1945 г. благодарение на изолирането на бактерията Streptomycin aureofaciens, която е златисто оцветена актиномицета. Тези бактерии имали удивителната способност да произвеждат перорално активен широкоспектърен антибиотик, първоначално наречен Aurcomycin. Впоследствие той бил преименуван на хлортетрациклин. Това лекарство за пръв път се появява на пазара през 1949 година – точно преди появата на хлорамфеникол. За съжаление, новооткритият медикамент не се оказал от полза при лечението на туберкулозата. Наред с бързата поява на други тетрациклини, конкуренцията между фармацевтичните компании допълнително нажежавала обстановката.

Работещите във фармацевтичната компания "Пфайзер", загрижени от факта, че цената на пеницилина намалявала прогресивно, възложили на екип от над 50 учени да стартират програма за скринингови изследвания на почвата, включващи изследване на повече от 100,000 почвени проби, взети от различни краища на света. Резултатът от тези усилия бил почти мигновен – появил се окситетрациклинът, синтезиран от бактериите Slreptotnyces rimosus. Оказало се, че този антибиотик имал много подобно действие като това на хлортетракицлина. Огромното разнообразие на почвени проби предоставило малко или  по-скоро - никакво предимство, тъй като ключовият изолат, добит от почвена проба, взета от изследователския център на компанията в Тера Хоут. И така, тетрациклинът за почнал да се произвежда наред с хлортетрациклина, синтезиран от от S. aureofaciens в лаборатории „Lederle”. „Имуществената” ситуация станала още по-заплетена, когато „Bristol Labs” създали тетрациклин, произведен от различен актиномицет - Slreptotnyces viridifaciens. През това време учените от Пфайзер успели да осъществят химическо превръщане на хлортетрациклин в тетрациклин. Трите компании почти едновременно подали документи патенти, но всички първоначално получили отказ. Едивствено „Pfizer” и „Bristol” продължили упорито да подават документи и били наградени с патенти. Постепенно било постигнато споразумение между различните „тетрациклинови” производители и притежателите на патентите им. Така тези лекарства започнали да бъдат често предписвани на пациентите. Призовото място на пеницилина като най-продаван антибиотик започнало за бъде сериозно застрашено. Единствената институция, реагирала на това явление, била Американската  федерална търговска комисия, която разкритикувала този тетрациклинов "картел", стремящ се да контролира цените за разпространение на едро и дребно.

Историята на тетрациклина е добър пример, илюстриращ силната конкуренция между различните фармацевтични компании, които били част от ерата на антибиотичните открития.

Статията е част от историята на:

• История на тетрациклиновите антибиотици