Тоникът - лекарството, което се превръща в любима напитка

От 1767г. до 1858г.

Тоникът е една от най-популярните безалкохолни напитки. Днес продуктът може да се закупи във всеки един хранителен магазин или заведение. Използва се дори за направата на няколко коктейла, между които и класическата комбинация - джин с тоник.

Преди да се превърне в популярна напитка обаче, тоникът се е ползвал като лекарствено средство против малария. В тази статия ще ви разкажем историята на пенливата течност, как тя става популярна и откъде идват съставките за приготвянето й.

Първата стъпка, необходима за направата на тоник, е изобретяването на газировката. В продължение на стотици години хората нямали необходимите познания, за да активират въглерод във водата. Единственият източник на газирана вода били естествените минерални извори. Смятало се, че пенливата течност, извираща от недрата на земята, има невероятни лечебни свойства. Много хора я пиели просто заради вкуса.

През 1767-ма година британецът Джоузеф Прийстли открива случайно технологията за активиране на въглерод в течност. Той случайно изсипва кофа с вода в съд за ферментация на бира. Мъжът забелязва, че от изсипаната течност започват да се отделят мехурчета, също както става и с естествено газираната вода от някои минерални извори. Той повтаря експеримента си няколко пъти, като всеки път променя леко веществата, използвани в опита. Целта му била да установи какво точно кара течността да се изпълни с въздушни мехурчета.

Пет години по-късно Прийстли патентова първата в света рецепта за газирана вода. Съставките, които той използва са сярна киселина и тебешир. Новооткритата технология е подобрена от немския часовникар Йохан Швепе, създател на едноименната напитка „Швепс“.

По същото време Британската империя се опитва да завладее възможно най-много територии по цялото земно кълбо. Една от основните болести, покосяващи войниците на държавата, в която слънцето не залязва, е маларията. Опасната зараза причинява сериозни щети на армията. Затова английското правителство започва масова култивация на перуанското хининово дърво. Кората на растението, примесена с вода, може както да лекува малария, така и да се използва като превантивна мярка срещу болестта. Само в Индия годишната продукция на хининова кора възлиза на 700 тона.

Учените от средата на 19-ти век откриват, че активната съставка, предпазваща от заразата, се нарича хинин. За съжаление лекарственият продукт има много горчив вкус, който го прави труден за консумация. За да могат медиците да накарат боледуващите да пият хининовия разтвор редовно, те смесват веществото с газирана вода и захар.

Новооткритата напитка не само спасява живота на много хора, но и става популярна, тъй като притъпеният горчив вкус се харесва дори на британските лордове. През 1858-ма година тоникът се появява за пръв път на пазара не като медицински продукт, а като безалкохолно.

Напитката се съчетава много добре с алкохолното питие джин, което по това време е много популярно в Англия. Точният откривател на коктейла „Джин с тоник“ не е известен, но сместа става една от най-консумираните питиета в Британия и до днес.

Редактор: Георги Динев