"Трактат за астмата" на Джон Флойър – научен труд, описващ проявленията на болестта от 17 век

Английският медик сър Джон Флойър бил един от първите специалисти от по-новата медицинска история, фокусирали вниманието си върху астмата и нейните разнообразни проявления.

Джон бил роден в Стафордшър през 1649г. и бил астматик от дете. Коварното състояние продължило да го тормози през по-голямата част от съзнателния му живот и точно поради тази причина, след като получил медицинското си образование през 1680-та в Оксфорд, мъжът решил да проучи заболяването из основи.  

Флойър съвсем не бил привърженик на съвременните методи за справяне с болестта, предписвани от колегите му. Нещо повече, Джон отхвърлял повечето от съществуващите терапии и предпочитал да ползва в лечението на пациентите си с подобна диагноза предимно средства от алтернативната медицина, както и такива, употребявани още от прочутите антични медици Хипократ и Гален. Например, едно от честите му предписания в този случай, странно или не, било къпането със студена вода/студените душове – практика, която експертът препоръчвал и при много други проблеми.

През 1698г. Флойър публикувал своя "Трактат за астмата" ("A Treatise of the Asthma"), в който дал детайлирано определение на заболяването. В книгата си британецът споменава за два вида астма – продължителна като тежко хронично състояние и периодична/циклична (отключваща се след прекарани настинки, трески и други заболявания).  

В по-голямата част от своя научен труд лекарят изследва най-вече втората спомената разновидност, от която, всъщност, е страдал и самият той. Джон отбелязва, че продължителната астма може да отнеме рано живота на човек, докато пациентите с периодична биха могли да преживеят до нормални старини, въпреки че и при нея може да се наблюдава и фатален край.

Интересното е, че Флойър пръв направил описание на сезонната астма и нейните проявления. Той с учудване установил, че докато учел в Оксфорд, не се оплаквал от никакви проблеми. Когато обаче се върнал в Стафордшър състоянието му рязко се влошило. Англичанинът забелязал, че болестта му има по-тежки проявления през лятото, отколкото през есента. Джон предположил още, че атмосферното налягане също може да отключи астма. Не е случайно, че като една от предполагаемите причина за заболяването лекарят изтъкнал именно климатичните промени.

Английският експерт бил и първият, който описал как тютюневият дим може да предизвика астматичен пристъп, макар че описанието му не било подкрепено с медицински факти и данни. Флойър пояснил, че малцина могат да намерят своя край в резултат на подобни пристъпи и, че в периодите между тях астматиците могат да живеят нормален живот.

"Срещал съм се астматици, които са били в това състояние в продължение на близо 50 години и, както ме информираха те, все пак се намират в добро здраве, без да се наблюдава някакво сериозно нарушение на белите им дробове или неспособност да изпълняват ежедневните си ангажименти" ("A Treatise of the Asthma", 1698г. )

Въпреки и не напълно научно обосновани, теориите на британеца били добре приети от английската общност на 17-ти век. Именно затова той често, макар и погрешно, бил смятан за пионер в дефинирането на астмата като самостоятелно заболяване. Така или иначе, специалистът изиграл изключително важна роля в разбирането на болестта и с бората с нея.