"Трактат за астмата" на Джон Флойър – описание на болестта през 17 век

От 1698г. до 1734г.

Английският медик сър Джон Флойър е един от първите специалисти от по-новата медицинска история, фокусирал вниманието си върху астмата и нейните разнообразни проявления. Той използва собствения си опит като страдащ от заболяването, наблюдава как се проявява болестта при него и прави своите заключения. Въпреки това е смятан за противоречива личност, която повече клони към стари вярвания и сеуверия, отколкото към науката.

Флойър и двата вида астма

Той е роден в Стафордшър през 1649 г. и страда от астма от дете. Коварното състояние продължава да го тормози през по-голямата част от съзнателния му живот и точно поради тази причина, след като получава медицинското си образование през 1680-та в Оксфорд, мъжът решава да проучи заболяването из основи.

Флойър съвсем не е привърженик на съвременните методи за справяне с болестта, предписвани от колегите му. Нещо повече, той отхвърля повечето от съществуващите терапии и предпочита да ползва в лечението на пациентите си с подобна диагноза предимно средства от алтернативната медицина, както и такива, употребявани още от прочутите антични медици Хипократ и Гален. Например едно от честите му предписания в този случай, странно или не, е къпането със студена вода или студени душове – практика, която експертът препоръчва и при много други проблеми.

През 1698г. Флойър публикува своя "Трактат за астмата" ("A Treatise of the Asthma"), в който дава детайлно определение на заболяването. В книгата си британецът споменава за два вида астма – продължителна като тежко хронично състояние и периодична/циклична (отключваща се след прекарани настинки, трески и други заболявания). Твърд е в убеждението си, че спазматичната астма е провокирана от стесняване на диаметъра на бронхите. Лекарят проявява голямо желание да проучи по-обстойно астмата и дори е готов да извършва дисекции на хора, починали от заболяването. Но предразсъдъците на неговите съграждани го спират.

В по-голямата част от своя научен труд лекарят изследва най-вече втората спомената разновидност, от която всъщност страда и самият той. Флойър отбелязва, че продължителната астма може да отнеме рано живота на човек, докато пациентите с периодична биха могли да преживеят до нормални старини, въпреки че и при нея може да се наблюдава фатален край.

>>> Протеинът онкостатин М може да е причина за тежка астма при някои хора

Наблюденията на лекаря върху сезонността на болестта

Интересното е, че Флойър пръв прави описание на сезонната астма и на нейните проявления. Той с учудване установява, че докато учи в Оксфорд, не се оплаква от никакви проблеми. Когато обаче се връща в Стафордшър, състоянието му рязко се влошава. Англичанинът забелязва, че болестта му има по-тежки проявления през лятото, отколкото през есента. Той предполага още, че атмосферното налягане също може да отключи астма. Не е случайно, че като една от предполагаемите причини за заболяването лекарят изтъква именно климатичните промени.

Английският експерт е и първият, който описва как тютюневият дим може да предизвика астматичен пристъп, макар че описанието му не е подкрепено с медицински факти и данни. Флойър пояснява, че малцина могат да намерят своя край в резултат на подобни пристъпи и че в периодите между тях астматиците могат да живеят нормален живот.

"Срещал съм се астматици, които са били в това състояние в продължение на близо 50 години и, както ме информираха те, все пак се намират в добро здраве, без да се наблюдава някакво сериозно нарушение на белите им дробове или неспособност да изпълняват ежедневните си ангажименти" ("A Treatise of the Asthma", 1698г. )

Въпреки не напълно научно обосновани, теориите на британеца са добре приети от английската общност от 17 век. Именно затова той често, макар и погрешно, е смятан за пионер в дефинирането на астмата като самостоятелно заболяване. Така или иначе, специалистът изиграва изключително важна роля в разбирането на болестта и в борбата с нея.