"Трактат за вътрешните болести" на Ней Цзин: класическият труд, разказващ за древнокитайската лечебна практика

Древнокитайското познание в областта на медицината, съхранено от старинни писмени документи дава информация на историците. Например от най-старата фармакопея в света ("Трактат за корените и тревите", създаден от Шен-нун, който е живял в периода Си-чжуо, около XIII-VIII век пр.н.е) изследователите  че древният народ, разчитал на изпитаните във времето лечебни методи, практики и медикаменти.

Друг древен документ, разказващ за историята на китайската медицина е класическият "Трактат за вътрешните болести" от Ней Цзин. В него авторът е отразил собствения си стихийно-материалистичен възглед за зараждането болестите. През IX-VIII век пр. н.е. в Древен Китай е възникнала натурфилософската концепция за двете начала в света: ин- тъмното, инертното, женското, и ян- светлото, мъжкото, активното. Според тази философия всички физиологични и патологични явления в човешкия организъм могат да се обяснят с взаимодействието на тези основни начала, както и с участието на петте първоелемента в  света: земя,вода, огън, метал, дърво. И така, според древния документ заболяванията се делели на две групи: болести ин – отличават се с понижени функции на организма и болести ян – с повишени.

От гледна точка на съвременната медицина, впечатляващо е, колко правилна е древнокитайската физиологична и анатомична представа: например, според тях кръвоносните съдове са част от затворена система , сърцето е органът, задвижващ кръвта и др. На човешкия организъм древните китайски медици гледали като на единно цяло : "Избягвай да лекуваш само главата, ако боли главата, и да лекуваш само краката, ако болят краката".

Древният трактат свидетелства, че традиционната китайска медицина свидетелства е придавала голямо значение на хигиенния режим и настоява за умереност във всичко – правилно разпределение на работата, съня, почивката, храненето. За съжаление тези препоръки се спазвали само от робовладелците.

В терапевтичната практика се прилагали масажът и водните процедури, гимнастиката и слънцелечението. Въпреки това някои опасни заболявания, оставили следи в световната медицинска история, не пропуснали и Древен Китай. Сред тях са: вариолата, виновна за масова слепота сред древния народ, маларията, скорбутът, бери-бери, чумата, стомашно-чревните заболявания, кожните  и очните болести. Любопитен е фактът, че древните китайски медици са използвали методът на вариолизацията, която се извършвала като в ноздрите на здрави хора се вкарвали изсушени частици от пустули на болни. Освен това, за превенцията на някои заразни заболявания, причиняващи опасни масови епидемии, се прилагали антиепидемични мерки.

Безспорен е фактът, че "Трактатът за вътрешните болести" на Ней Цзин е сред най-старите древнокитайски документи, предоставил на историците ценна информация за представите и развитието на лечебното изкуство сред древния народ, но вероятно още по-впечатляващо е, че благодарение на подобни медицински документи китайската медицинска система е повлияна на тези в Корея, Япония, Тибет и Монголия.