Трансорбитална лоботомия

От 1945г.

Префронталната лоботомия на Фриймън-Уотс все още се изисква пробиване на отвори в кожата на главата, така че операцията трябва да се извърши в специално оборудвана операционна зала от обучени неврохирурзи. Уолтър Фриймън вярва, че тази операция трябва да е достъпна за тези, които най-много се нуждаят от нея. Това са пациентите в държавните психиатрични болници, които не разполагат с работни помещения, хирурзи, анестезия и неограничени бюджети. Фриймън иска да опрости хирургическата процедура, така че тя да може да се осъществява от психиатри, работещи в психиатричните болници.

Вдъхновен от работата на италианския психиатър Амаро Фиамберти, Фриймън решава по време на лоботомиите да достигне мозъчните фронтални дялове през очните кухини, вместо да се пробиват дупки в черепа. През 1945 г. той започва да тества идеята на грейпфрут, а впоследствие и върху трупове. Тази нова "трансорбитална" лоботомия се осъществява чрез повдигане на горния клепач и поставяне на мястото на тънък хирургически инструмент (често наричан левкотом). Използва се дървен чук за задвижване на левкотома през тънката костна преграда към мозъка.

Фрийман прилага първата трансорбитална лоботомия на пациент през 1946 г., а простотата на манипулацията предлага възможност за изпълнението й в психиатричните заведения, които не разполагат хирургически съоръжения, необходими  преди този момент.
През 1947 г. партньорството между д-р Фрийман и д-р Уотс приключва, тъй като Джеймс Уотс е отвратен от модификацията на медицинската манипулация, въведена от Уолтър Фриймън.

Между 1940 г. и 1944 г. в САЩ се извършват около 684 лоботомии. Тези числа се увеличават рязко към края на десетилетието. През 1949 година в САЩ са извършени 5074 процедури, а през 1951 са лоботомизирани над 18 608 лица.

Статията е част от историята на:

• История на лоботомията