Трахеотомия на германския крал Фридрих III, извършена през 1888 година

Информация за първата тотална ларингектомия, съхранена от историята на ларингологията, е извършена през 1873 година във Виена от хирурга Теодор Билрот. Тридесет и пет годишният пациент преживява процедурата и живее в продължение на повече от седем месеца. Основните усложнения от тази хирургична манипулация, описана от Билрот, са аспирацията и затрудненията на пациента при преглъщане. Д-р Глук, е студент на д-р Билрот решава този проблем, въвеждайки нова хирургична техника, при която се разделя ларинкса, прави се отвор в кожата на шията, а трахеята се зашива директно с него.

Карл Гусенбауе разработва вокална протеза през 1874 г., за да може пособието да се използва и да улесни живота на пациентите, подложени на ларингектомия по метода на Билрот. През 1900 г. турският лекар Никола Таптас, рехабилитира пациент с ларингектомия с помощта на междутрахеална връзка и специално създадена фарингеална фистула. По този начин пациентът има възможността да говори, стига да запуши дупката между трахеята и кожата на врата си.

Информация за един от най-любопитните случаи, касаещи историята на ларингектомията като хирургическа манипулация, е болестта на германския принц Фридрих. През януари 1887 г., принцът започва да се оплаква от дисфония, първоначално приписвана на силна настинка. Инхалациите и гаргарите не са ефективни. Това кара неговия лекар - д-р Вегнер да повика на помощ известния ларинголог д-р Герхард, който живее в Берлин.

След като (по време на ларингоскопия) Герхард вижда хиперемния възел на лявата гласна струна на принца, Герхард се опитва да го премахне с метална халка, но усилието му се оказва напразно. Друг разочароващ опит, медикът претърпялва, извършвайки хирургичната манипулация със скалпел. Той успява да обгори образуванието с електричество. Въпреки тази намеса, раната увеличила размерите си, а растежът й не спира, дори след провеждането на ежеседмични обгаряния. Гласните струни на пациента са мобилни, което изключва възможността заболяването да е злокачествено. Принцът е посъветван да прекара 15 дни на почивка в планината, обаче дисфонията му се влошава още. През май Герхард решава да се свърже хирург, на име фон Бергман, за да оперира знатния пациент.

Когато английската кралица Виктория получава писмо от дъщеря си (принцеса Вики), която е съпруга на Фридрих, описващо болестта му, тя се консултира с личния си лекар (на име Джеймс Рийд). Той веднага моли за съдействие най-известния оториноларинголог на Англия - Морел Макензи. Той решава да лекува принца на Германия. Макензи пристига почти веднага след молбата на своя колега.

Медикът оперира княза под упойка с хлороформ на 21 май на 1887 г., премахвайки част от тумора чрез ларингоскопия. Хирургичната проба от образуванието е изпратена на небезизвестния Вирхов, който я изследва и констатира, че не се касае за тумор.

След това, всички медици, които лекуват принца на Германия се събират на кръгла маса, за да обсъдят случая с лечението му. Те единодушно предлагат две възможни решения: да се извърши тотална ларингектомия, която по това време се счита почти за еквивалент на убийството. Другият вариант е да се направи палиативна трахеотомия, за да се подобри дишането на пациента. Принцът избира втората алтернатива.

Доктор Браман, специалист в областта на трахеотомиите при деца с дифтерия, извършва трахеотомията на принца през януари на 1888 г. На 09 март, 1888 година бащата на Фридрих (император Уилям I) загива, а немият бъдещ император Фридрих III взема влака за Берлин, за да поеме императорския престол.

За съжаление неговото клиничното състояние се влошава много бързо. Макензи сменя трахеостомната му канюла често и с нарастваща трудност, докато един ден, по време на пристъп на силна кашлица, императорът буквално изкашля собствената си трахея от отвора на канюлата и загива 93 дни след възкачването си на престола.

Въпреки огромните усилия на медиците, Фридрих III неуспява да се пребори със забаляването си. За съжаление, напредъкът в областта на ларингологията от 19 век има определени граници, които възпрепятстват спасяването на човешки животи, дори да се касае за кралски особи.