Трахеостомия на германския крал Фридрих III, извършена през 1888 година

Първата тотална ларингектомия в историята на ларингологията била извършена през 1873 година във Виена от хирурга Теодор Билрот. Тридесет и пет годишният пациента преживял процедурата и живял в продължение на повече от седем месеца. Основните усложнения от тази хирургична манипулация, описана от Билрот, били аспирацията и затрудненията на пациента при преглъщане. Д-р Глук, който бил студент на д-р Билрот решил този проблем, като въвел нова хирургична техника, при която се разделял ларинкса, правел се отвор в кожата на шията, а трахеята се зашивала директно с него.

Карл Гусенбауе разработил вокална протеза през 1874 г., за да може пособието да се използва и даулесни живото на пациентите, подложени на ларингектомия по метода на Билрот. През 1900 г. турският лекар Никола Таптас, рехабилитирал пациент с ларингектомия с помощта на връзка между трахеята и специално създадена фарингеална фистула, като по този начин пациентът можело да говори, стига да запуши дупката между трахеята и кожата на врата си.

Информация за един от най-любопитните случаи, касаещи историята на ларингектомията като хирургическа манипулация е болестта на германския принц Фридрих. През януари 1887 г., принцът започнал да се оплаква от дисфония, първоначално приписвана на силна настинка. Инхалациите и гаргарите не били ефективни. Това накарало неговия лекар Вегнер, да повика на помощ известния ларинголог Герхард, който живеел в Берлин.

След като (по време на ларингоскопия) Герхард видял хиперемния възел на лявата гласна струна на принца, Герхард се опитал да го премахне с метална халка, но усилието му се оказало напразно. Друг разочароващ опит, медикът претърпял, извършвайки хирургичната манипулация със скалпел. Той успял да го обгори образуванието с електричество. Въпреки тази намеса, раната увеличила размерите си, а растежът не спрял, дори след провеждането на ежеседмични обгаряния. Гласните струни на пациента били мобилни, което изключвало възможността заболяването да е злокачествено. Принцът бил посъветван да прекара 15 дни на почивка в планината, обаче дисфонията му се влошила. През май Герхард решил да се свърже хирург, на име фон Бергман, за да оперира знатния пациент.

Когато английската кралица Виктория получила писмо от дъщеря си (принцеса Вики), която била съпруга на Фридрих, описващо болестта му, тя се консултира с личния си лекар (на име Джеймс Рийд), който веднага помолил най-известния оториноларинголог на Англия - Морел Макензи да лекува принца на Германия. Макензи пристигнал почти веднага след молбата на своя колега.

Медикът оперирал княза под упойка с хлороформ на 21 май на 1887 г., премахвайки част от тумора чрез ларингоскопия. Хирургичната проба от образуванието била изпратена на небезизвестния Вирхов, който я изследвал и констатирал, че не се касае за тумор.

След това, всички медици, които лекували принца на Германия се събрали на кръгла маса, за да обсъдят случая с лечението му. Те единодушно предложили две възможни решения: да се извърши тотална ларингектомия, която по това време се считала почти за убийство или да се направи палиативна трахеостомия, за да се подобри дишането на пациента. Принцът избрал втората алтернатива.

Браман, специалист в областта на трахеотомиите при деца с дифтерия, извършил трахеостомията на принца през януари на 1888 г. На 09 март, 1888 година бащата на Фридрих (император Уилям I) починал, а немият бъдещ император Фридрих III взел влака за Берлин, за да поеме императорския престол.

За съжаление неговото клиничното състояние се влошило много бързо. Макензи сменял трахеостомната му канюла често и с нарастваща трудност, докато един ден, по време на пристъп на силна кашлица, императорът буквално изкашлял собствената си трахея от отвора на канюлата и загинал 93 дни след възкачването си на престола.

Въпреки огромните усилия на медиците Фридрих III неуспял да се пребори със забаляването си. За съжаление напредъкът в областта на ларингологията от 19 век имал определени граници, които възпрепятствали спасяването на човешки животи, дори когато се касаело за кралски особи.