Трипитака – древният будистки текст, описващ една от първите мозъчни операции

От 290г.

Може и да ви прозвучи невероятно, но историята на мозъчната хирургия вероятно датира още от края на каменната ера, а някои медицински историци считат, че случаят, за който ще ви разкажем в следващите редове, касае една от най-ранните хирургически интервенции, извършвани някога.

Специалисти в областта на тибетската култура разкриват интригуващ разказ за древна мозъчна операция. Той е описан в 2,900-годишната тибетска колекция от будистки текстове "Трипитака", предавани устно в продължение на хиляди години, преди да бъдат написани на санскрит около трети век.

Може би едно от най-съществените за медицинската история писания предполага, че древните тибетски лекари са извършвали краниотомии и свързаните с тях процедури за облекчаване на симптомите на пациентите, а действията им определено не са част от религиозен ритуал, както предполагат някои учени.

Карма Тринли, професор по тибетски език и литература в "Тибетския университет" в Лхаса, се натъква на пасажа за мозъчната операция, изучавайки  текстовете на "Трипитака" в продължение на цели четири десетилетия. В него възрастен хирург прави операцията на човек, който страда от такива тежки пристъпи на главоболие, че страдалецът удря главата по твърди предмети, за да облекчи болката си. Цогиел, млад индийски лекар, който случайно наблюдава процедурата, съветва хирурга да обгаря пинсетите си преди работа (вероятно, за да ги дезинфекцира).

"Цогиел е бил добър лекар, изявен във всяка друга медицинска практика, освен при мозъчните операции", казва Тринли пред "Синхуа Нюз" (това е  китайска държавна информационна агенция). "Но хирургът следва съветите му и операцията по-късно се оказва успешна." Технологията на стерилизация на Цогиел изглежда подпомага и подобрява темпа на възстановяване на пациентите му през тези времена, в които антибиотици не съществуват. Тя му помага и да изгради собствената си кариера на медик, каза Тринли.

Доказателството за древната операция на мозъка, извършена в Тибетското плато, се появява през 1998 г., когато археолозите откриват човешки черепи с пукнатини, които са се излекували и вкостили преди смъртта на хората да е настъпила. Изследователите предполагат, че тези ранни краниотомии, някои от които са извършени преди повече от 5000 години, са предназначени да лекуват духа, а не тялото.  Някои смятат, че актът е своеобразен религиозен ритуал, за да се премахне злото, докато други считат, че се касае за терапия, използвана от вещици и магьосници", обяснява Тринли.

"Тъй като съдържа и подробности за симптомите на пациента, и детайли за сцената на мозъчната операция, "Трипитака" предполага, че лекарите са извършвали поне някои от тези операции по медицински терапевтични причини", твърди Тринли.

Мозъчната хирургия не е единствената медицинска терапия, която се появява в "Трипитака". В нея се обобщават ученията на основателя на будизма Сидхарта Гаутана, както и някои от коментарите на учениците му. "Тибетската "Трипитака" съдържа класификациите на 440 заболявания, за които се смята, че са свързани с вятъра, жлъчката и храчките и са категоризирани по съответствие", твърди Тринли, добавяйки, че някои от тези знания все още се използват от тибетските лечители.

Навярно много други древни цивилизации прилагат мозъчната хирургия както за религиозни, така и за медицински стотици, дори хиляди години преди появата на съвременната медицина, включително тази на египтяните, римляните, гърците и някои общества преди Империята на инките.

По статията работи: Виктория Милова