Трудове, личности и теории от миналото, описващи лечебното кръвопускане и артериотомията

От -1550г.

Кръвопускането е медицинска манипулация, която е била често прилагана за лечението на различни заболявания. Считало се е, че загубата на кръв облекчава състоянието на болните пациенти. Най-ранните автентични писмени източници, описващи лечебно кръвопускане могат да се открият в Древен Египет. Конкретният документ е медицински папирус, които е известен на съвременните учени с името Еберс папирус. Наименованието му е заимствано от фамилията на немския египтолог Георг Еберс, който е купил документа през 1872 от търговец на антики. Предполага се, че папирусът датира от около 1550 година пр.Хр. Съвременен труд, който е изследвал описанието на кръвопускането в египетския документ носи заглавието „A twenty-first century perspective on the ancient art of bloodletting”. Той принадлежи на Н. Шнийбърг и е написан през 2002 година.

Добре е да се спомене, че кръвопускането е резонно от гледна точка на древната патология, основана на Теорията за четирите вида хумори, чиито баланс поддържал доброто здраве. Древното гръцко учение за хуморите е записано в ръкопис от четиринадесети век, съхраняван в библиотеката в Цюрих, Германия. Документът твърди, че древните гърци са познавали четири основни човешки темпераменти, обвързани с различните видове хумор: меланхоличен, флегматичен, сангвиничен и холеричен тип. Хипократовите лекари и повечето от медиците от ранната и късна Античност правели лечебното кръвопускане, използвайки пиявици, вендузи или директно чрез венесекция, за третирането на множество заболявания и симптоми.

Друга медицинска манипулация, практикувана широко в древната медицина е артериотомията. Като цяло, едни от най-известните медици от миналото - Авъл Корнелий Целз („За медицината”), Клавдий Гален (”De curandi ratione per venae sectionem”, написан около 170-та година, и "De methodo medendi"), Антил и Север са единодушни, пишейки в своите трудове, че артериотомия трябвало да се извършва само на определени артерии (могат да се видят на снимката по-долу).

Медиците, изброени по-горе са прилагали артериотомия за лечение на очни заболявания, световъртеж, главоболие, хронична гангрена, а вероятно и епилепсия. Съвременният съдов хирург Дж. Кроненвет е изследвал трудовете на Целз, Гален, Север и Антил. Той е написал „Rutherford's vascular surgery”, съставен през 2010 година. В него той е предполага, че артериотомия най-често се е прилагала в случаите на темпорален артериит, тъй като основните симптоми на болестта са внезапното и различно силно главоболие, както и зрително затруднение.

Споменатите по-горе древни медици са били единодушни и относно предоперативното и постоперативното поведение на лекаря, което трябвало да се следва: първо, главата на пациента трябвало да се обръсне, кожата трябвало да се обработи със специални медикаменти (най-вероятно се касае за определени анестетични медикаменти), да се открие пулсът чрез сонда, да се оперират кръвоносните съдове и накрая – да се поставят лекарства.

От казаното да тук може да се направи изводът, че и лечебното кръвопускане, и артериотомията са били изключително популярни медицински процедури в миналото. Те са се правели от немалко древни цивилизации, въпреки рисковете за пациентите, които са криели. Благодарение на съхранените древни медицински трудове съвременните историци и учени имат възможността да направят важни изводи, касаещи историческото развитие на медицинската наука.

Статията е част от историята на: