Трудове на Гален от втори век, описващи артериотомия

От 170г.

Клавдий Гален е древноримски медик, живял през втори век. Немалко медицински историци считат, че работата му е имала ключово значение за развитието на медицинската наука, тъй като неговите трудове са се използвали до 17 век за обучението на лекарите.

Клавдий Гален многократно е споменавал в някои части на трудовете си за хирургическата манипулация артериотомия. Въпреки, това процедурата е описана най-детайлно в ”De curandi ratione per venae sectionem” (написан около 170-та година). Древноримският медик отбелязва, че този хирургически метод се използвал, за да се извърши миниатюрен срез в артериите зад ушите при вертиго и хронично главоболие, а за лечение на очни заболявания се срязвали малки участъци от темпоралните артерии.

Гален е считал, че артериите съдържат кръв и "пневма", а когато топлата "пневматична" кръв се натрупвала в съда, се появявало неразположение. Медикът смятал, че чрез прерязване на част от артериите, намиращи се в близост до засегнатите области ще облекчи страданието на пациентите. Въпреки това, древноримските лекари се въздържали от тези процедури, защото било трудно да се спре кървенето. Гален споменава в трудовете си, че е запознат със случаи, при които пациентите дори са губели живота си след срязване на артерията, разположена във вътрешната част на лакътя, защото турникета, използван за стягане е предизвикал възпаление на кръвоносния съд, довело до гангрена. Други пациенти са умирали по време на операции, които се правили за отстраняване на аневризми, образувани вследствие на лигирането (връзването) на кръвоносните съдове. Това връзване на артериите се правело след извършване на артериотомия.

В своя труд "De methodo medendi" Клавдий Гален е описал артериотомия в областта на главата. Според древноримския медик този лечебен метод трябвало да се приложи, когато "топлата" кръв и "пневма" се натрупат в артериите. Главата трябвало да се обръсне, а лекарят трябвало чрез тънка заострена сонда да пробие артериите зад ушите, както и тези на челото и слепоочията. Разрезите трябвало да се направят на най-топлите места, където съдовете пулсирали най-силно. В случай на офталмологично заболяване, лекарят трябвало да среже част от артериите, разположени над темпоралните мускули.

Схемата показва разположението на артериалните съдове на главата.

Ако лекарят преценял, че артериалният съд е твърде голям и пулсира отчетливо, той трябвало да лигира (върже) на две места с плътна нишка и да среже мястото между тях. Нишката, която се използвала за тези цели трябвало да бъде здрава, в идеалния случай от коприна, защото било нужно да се запази до момента на заздравяване на съда.

От казаното до тук може да се направи изводът, че трудовете на Гален ”De curandi ratione per venae sectionem” и "De methodo medendi" отразяват колко напреднала за времето си е съдовата хирургия в Древен Рим. От гледна точка на съвременната медицинска наука приложението на тези манипулации е необосновано, погрешно и опасно за пациентите. Въпреки това, всички Галенови трудове се считат от историята на медицината за класически, а фактът, че бъдещите медици са били обучавани по тях до 17 век не е случайност.

Статията е част от историята на: