Уилям Джон Литъл и ролята му за разбирането на церебралната парализа

От 1832г.

Чували ли сте за т. нар. спастичната диплегия? Става дума за специфична форма на церебрална парализа, при която се наблюдават мускулна хипертония и характерна спастичност. Понятието "диплегия" акцентира върху това, че и двете части на тялото са покосени от определена форма на парализа. Знаехте ли обаче, кой пръв е започнал да наблюдава подробно въпросното състояние и да се занимава с характерните му проявления? Това бил британският хирург Уилям Джон Литъл (1810–1894). Никак не е случайно, че дълго време спастичната диплегия била наричана болест на Литъл, по името на своя откривател. Въпреки че през живота си никога не бил страдал от каквато и да е била спастичност, в детството си английският експерт се разболял от полиемиелит с остатъчна последица - парапареза на долния ляв крайник, усложнена от тежки деформации на стъпалото. Преживяното без съмнение запалило интереса му към онези нарушения, при които се наблюдава намалена подвижност на долните крайници. Иначе, като младеж Уилям чиракувал известно време в аптека, а на 18 години бил приет в медицинското училище в Лондонската болница. През 1832-та британецът бил допуснат до Кралския колеж на хирурзите.

Именно през тридесетте години на 19 век хирургът започнал първите си сериозни разследвания върху гореспоменатото състояние. По време на своите научни търсения Литъл имал възможността да работи с много пациенти с поставената диагноза, заключвайки, че, въпреки тяхната по-особена външност, те разполагали с достатъчно интелектуални възможности. Няма да е невярно, ако кажем, че наблюденията на експерта били изключително точни за времето си. Той искрено вярвал, че с адекватно третиране и при най-тежките случаи може да се наблюдава подобрение, а пациентите – да получат наслада от живота.

През 1853-та Уилям публикувал изследването си "За естеството и лечението на деформациите на човешкото тяло" ("On the Nature and Treatment of the Deformities of the Human Frame") Вътре докторът описал в подробности разнообразни травми и вродени дефекти, засягащи мускулната система в неонаталния период. През 1861-ва той се опитал да разработи първата дефиниция за церебрална парализа, свързвайки състоянието с родилна травма като резултат от усложнения в родилния процес, при които детето е било "частично удушено" /имайки предвид вероятно прекъсването на снабдяването на детето с кислород в хода на раждането/. Тъй като до този момент в медицинската литература никой не бил коментирал спастичността или патологичната промяна в мускулния тонус, терминът "церебрална парализа" на практика не съществувал. Вместо това, увреждането започнало да се нарича болест на Литъл. В научния си труд хирургът обърнал специално внимание да важността на ранното хирургическо третиране на проблема.

В заключение, можем да кажем, че, макар и не получил световно признание за откритията си, Уилям Джон Литъл бил един от първите специалисти, започнали да проучват церебралната парализа и възможните причини за случването й.